Пратеникът
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пратеникът». Краткое содержание книги:
Обаче Сара не чакаше в изложбената зала на горния етаж. В този момент тя беше на долния — в кабинета, който делеше с Джулиан, и гледаше през прозореца комичната сцена, разиграваща се в пасажа. Това беше първият й акт на съпротива. Габриел пожела тя да остане на горния етаж, скрита от погледите до последния момент, така че да бъде открита заедно с Маргьорит. В крайна сметка Сара щеше да се подчини на заповедта му, но не и преди да е зърнала Зизи със собствените си очи. Беше разгледала обстойно лицето му на снимките, които Йоси изряза от списанията, и запомни гласа му от видеозаписите. Обаче изрезките от списанията и видеозаписите не можеха да заместят гледката на живия човек. И така тя стоеше там в явно противоречие с инструкциите на Габриел и наблюдаваше Зизи и неговия антураж, които вървяха в колона през пасажа и навлязоха в притъмнелия двор.
Първи влезе шефът на личната охрана на Зизи — Рафик ал Камал. Той беше по-едър, отколкото й се стори на снимките, но се движеше пъргаво, като човек с два пъти по-малък ръст. Не носеше палто, защото то щеше да му попречи при ваденето на пистолета. Нямаше и съвест, както й бе казал Ели Лавон. Рафик огледа набързо двора като скаут, който търси следи от неприятел, после се обърна и с едно старомодно махване с ръка подкани другите да го последват.
След него се показаха две красиви момичета с дълги черни коси и дълги палта, които изглеждаха ядосани, че трябва да изминат пеш трийсетината метра от заседналите коли до галерията. Девойката отдясно беше глезената дъщеря на Зизи — Надия ал Бакари. Тази отляво бе Рахима Хамза, дъщерята на Дауд Хамза — завършилия в Станфорд ливанец, известен като истинския финансов гений на „Ей Ей Би Холдингс“. Самият Хамза се влачеше на няколко крачки след момичетата с долепен до ухото мобилен телефон.
След Хамза идваше хер Манфред Верли — швейцарският банкер, който управляваше капиталите на Зизи. До Верли вървеше дете без видим признак на кого е, а зад детето крачеха още две красиви жени — едната руса, а другата с къса светлокестенява коса. Когато детето внезапно хукна през двора в грешна посока, бе уловено със светкавично движение от Жан-Мишел — френски кикбоксьор, сега личен треньор на Зизи и допълнителен бодигард.
Отзад идваха завършилите в Америка адвокати Абдул Джалил и Абдул Хаким. По време на един от брифингите Йоси презрително бе вметнал, че Зизи си е избрал адвокати, чиито имена означават Служител на Великия и Служител на Премъдрия. След адвокатите крачеха шефът на пътническия отдел на Зизи — Мансур, шефът на комуникациите Хасан и Андрю Малоун, който в скоро време щеше да е бившият ексклузивен художествен консултант на Ал Бакари. И накрая, обграден плътно от двете страни от Вазир бен Талал и Джафар Шаруки, вървеше самият Зизи.
Сара се отдалечи от прозореца. Под зоркия поглед на Киара тя влезе в тесния асансьор и натисна бутона за горния етаж. Минута по-късно бе заела позиция в изложбената зала. В средата на залата, поставена върху великолепен статив и забулена като мюсюлманка, беше картината на Ван Гог. От долния етаж до ушите й достигна трополенето на бодигарда Рафик, който тежко се качваше по стълбите.
Не трябва да мислиш за него като за терорист — бе казал Габриел. — Не трябва да се чудиш дали част от парите му не са се оказали в джоба на Марван ал Шехи или на някой от другите терористи, които убиха Бен. Мисли за него като за изключително богат и важен човек. Не флиртувай с него. Не се опитвай да го съблазниш. Мисли, че си на интервю за работа. Няма да спиш с него. Ще работиш за него. И каквото и да правиш, не се опитвай да му даваш никакви съвети. Иначе ще провалиш продажбата. Ще провалиш и операцията.
Сара се обърна и се вгледа в отражението си на вратата на асансьора. Беше малко размазано, но това я устройваше. Все още беше Сара Банкрофт, но просто с различна визия. Същата картина, но с известен ретуш. Тя приглади костюма си — „Не заради Зизи — помисли си, — а заради Габриел“ — и за първи път чу отдолу гласа на чудовището.
— Добър ден, господин Ишърууд — каза президентът и главен изпълнителен директор на Джихад Инкорпорейтед. — Аз съм Абдул Азиз ал Бакари. Андрю ми каза, че имате картина за мен.