Вълшебната кутия
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Мириам
- ISBN: 954-9513-83-1
- Переводчик: Анна Нотовска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вълшебната кутия». Краткое содержание книги:
Хорис Кю, фокусник и мошеник, се завърща в Отвъдната земя от света на Бен. Той, обаче, не е дошъл обратно по свое собствено желание — а е изпратен от Горс, зъл демон, който Хорис случайно освобождава от омагьосаната вълшебна кутия. Там Горс е бил затворен от вълшебните хора. Сега демонът се стреми да зароби онези, които някога са го проклели. Но той първо трябва да премахне от Отвъдната земя всеки, който би застанал на пътя му…
Скоро Бен се озовава затворен в мрака на вълшебната кутия, загубен сред мъглите и по пътищата на Лабиринта. Единственото му спасение е Уилоу. Прекрасната силфида, обаче, е изчезнала от Отвъдната земя, защото трябва да осъществи една своя мистериозна мисия…
Това беше порочно приятен начин за прекарване на времето, а Абърнати не можеше да му се насити. Не беше толкова хубаво, колкото отново да бъде себе си, но с кристала се приближаваше най-много до реалността. Беше безкрайно задоволително. И той го притежаваше само благодарение на Хорис Кю.
Дори сега, докато наближаваше високите порти на Риндуеър и се опияняваше от мисълта за банята и студената бира, които го очакваха, той мислеше и за своя кристал, както и за времето, когато ще остане сам в стаята си, за да погледне в неговите дълбини още веднъж.
Портите се отвориха, за да ги посрещнат и те тежко пристъпиха през прага им и преминаха покрай няколко стражи, които ги охраняваха. Един-единствен низш придворен служител ги очакваше, за да ги приеме и отведе вътре. Нямаше приветствия с тромпети, нито свикване на гарнизона, нито пък внимание, отделено специално от Календбор, така, както щеше да бъде, ако бе дошъл самият крал, помисли си Абърнати. Пратениците бяха посрещани с минимално уважение и с още по-незначителен интерес. Календбор никога не беше харесвал Холидей, но напоследък бе станал още по-прям в своята ненавист. Изглежда спомените от победите и способностите на Холидей бяха поизбледнели. Кралят беше укротявал Календбор при няколко случая и беше направил онова, което владетелите на Зеленоречието бяха неспособни да направят — да разгроми Железния Марк, да прогони демоните обратно в Абхаддон и да обедини кралството с един-единствен господар. Той беше отблъснал всеки нападател, изпратен срещу него и беше преодолял всички пречки. Всичко това беше прието за истина от Календбор, но никога не беше оценено по достойнство. В момента, вероятно, дори приемането им беше поставено под въпрос.
Календбор ги посрещна пред вратите на двореца, облечен в бляскави моравочервени одежди и окичен с бижута. Придружаваха го неговите съветници и настоящите му любимци. Той беше висок, добре сложен мъж с коса и брада толкова червени, че изглеждаха почти като златни на слънчевата светлина. Ръцете и коленете му бяха загрубели и белязани със зараснали рани от битките. Той стоеше и ги чакаше да се приближат. Главата му беше надменно изправена и с тази поза сякаш ги гледаше отвисоко и им отделяше от своето време и внимание единствено заради щедрото си сърце. Това отношение съвсем не тревожеше Абърнати — писарят беше свикнал с него. Въпреки всичко, не му се нравеше това целенасочено оскърбително поведение.
— Лорд Календбор — поздрави го пръв от тримата Абърнати, когато се приближиха до него и леко се поклони с глава.
— Писарю — отвърна другият с още по-незабележим поклон.
— Аук! Могъщ господар! Могъщ господар! — изкряка Бигар.
Календбор примига с очи.
— Какво е това тук? Дресирана птица? Е, хубаво. Може би този подарък е за мен? — лицето му изведнъж светна. Разбира се, че е за мен! Много добър избор, Абърнати.
Ето че сега се отваряше възможност, с която Абърнати нямаше нищо общо — шанс да се отърве от Бигар. Писарят не бе харесал птицата още от деня, в който и птицата не хареса него. Всеки от тях знаеше какво изпитва другият. Имаше нещо около Бигар, което притесняваше Абърнати, така че той дори не можеше да изкаже своето притеснение с думи. Не можеше точно да го определи, но със сигурност имаше нещо. Той не искаше птицата да пътува с тях и горещо беше спорил за това. Въпреки неговите усилия, Хорис Кю настоя птицата да дойде с тях и накрая — най-вече заради това, че фокусникът бе предложил кристалните очи към съзнанието и цялото пътуване щеше да се състои заради него — Бигар дойде.
Абърнати отвори уста, понечил да каже на Календбор, че да, наистина, птицата беше изцяло негова. Беше твърде бавен.
— Господарю, простете ми, че позволих това бедно създание да ви отклони от нашата главна цел, заради която дойдохме при вас — Хорис Кю бързо го прекъсна. — Птицата не е подарък. Бигар е мой придружител, моето единствено съкровище на този свят, останало от предишния ми живот и от хората, които са означавали толкова много за мен, които са ми дали всичко и са ме направили такъв, какъвто съм сега. Вие разбирате, убеден съм — той говореше много бързо. — Птицата, истината ви казвам, е от някакъв непоносим вид. Тя непрекъснато сменя настроенията си и хапе. Няма да бъдете щастлив с нея.