Дъщерята на пеперудите

Щом отвори вратата, Серена изскочи и се хвърли, право в ръцете на Стейси. Тя възкликна въодушевено нещо като „О, малкото сладко бонбонче на мама!“ и се заигра с нея, а през това време, Маргарет се върна с бутилка червено вино в едната ръка и притеснено изражение на лицето.

Обърна се към Стейси.

— Случайно да имаш тирбушон?

Лека усмивка се появи на лицето на момичето, а в ъгълчетата на очите й, се очертаха няколко дълбоки гънчици.

— Разбира се, че имам. Всяка истинска жена, трябва винаги да има в себе си тирбушон. Това е едно от най-необходимите неща и никога не пътувам без него.

— Ще се радваме, да споделиш чаша вино с нас — каза Лус.

— Вижте какво, мацки. Аз пътувам на стоп с едни момчета. Те са от Джорджия и са истински джентълмени. Но са свободни птици, ако разбирате какво искам да кажа. Следват турнето на „Уайдсприйд паник“.

— О, божичко! — възкликна Маргарет и хвана Лус за ръката. — Обзалагам се, че това са онези типове, които ни показаха задниците си.

Стейси се изкикоти.

— Много вероятно, да са те. Както казах, целта им е, да си прекарват добре. Отдавна започнаха да пият и, да си призная, вече са съвсем на черешата. — Скръсти ръце на гърдите си и нервно започна, да рови в земята, с тока на ботуша си. Въпреки че изглеждаше спокойна и весела, Лус разпозна блясъка на отчаянието, който се появи за миг в очите й. Блондинката продължи: — Ако нямате нищо против, момичета, ще ви бъда благодарна, да си донеса нещата и да остана при вас, тази нощ. Имам фъстъчено масло. — Червените й устни се разтегнаха в широка усмивка. — И тирбушон. Какво ще кажете?

— Разбира се — отвърна Лус, без колебание.

Мълчанието на Маргарет, беше прекалено дълго, за да се пропусне, но новата им позната бързо се досети, че Лус е тази, която взема решенията, и усмивката озари цялото й лице.

— Страхотно! Само отивам да си взема тирбушона и се връщам веднага.

Подаде Серена на Лус и изчезна в тъмнината.

— Да не си луда? Не я познаваме — възропта Маргарет, като се надигна, да вземе дървата за огъня. — Може да ни ограби, докато спим.

— Първо, съмнявам се, че ще го направи — отвърна момичето и внимателно завърза Серена, за едно от колчетата на палатката. — И второ, и теб не познавах добре, преди да тръгнем заедно на път.

— Вярно е — призна Маргарет. Клекна край огнището и започна грижливо да подрежда съчките за огъня. Изправи се и изтри длани в панталоните си. — Но не се обличам като шоугърла от вариете в Лас Вегас.

— Освен това, не знаеш как да опънеш палатка, мис Скаут. Трябва да те изритат от скаутската организация. И трето, какво имаме за крадене?

Маргарет се изсмя и бузите й поруменяха.