Стръв
- Автор: Сомоса Хосе Карлос
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Галовски
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Стръв». Краткое содержание книги:
— Всичко — отговорих.
— Мислиш си, че е толкова просто? — каза Дженс. — Виж, Диана, двете с Клаудия бяхте най-добрите мои ученички… Воайора е безумно хищен, като всички психари. Иска и краката ти, и половия ти орган, и текущата ти сметка, и къщата ти, и мозъка ти, и душата ти… И какво още? Какво си в състояние да му предложиш, за да предпочете тебе пред всички останали?
Говореше ми съвсем отблизо. Опитах се, докато усещах гадния му и горещ дъх в лицето си, да изнамеря отговор.
Неочакван образ се появи пред очите ми. Един заровен надълбоко, страшен спомен.
Сега ще се посмеем, девочка.
Дженс изкрещя:
— Кажи! Иска само това, което си, ли?
— Не… — задъхах се.
— Тогава? Какво още желае от теб?
— Иска… и онова, което не съм. Иска да се преструвам.
Тишината с трясък се сгромоляса върху ни и това доби повече значение от смисъла на нашите думи.
— Точно така. — И Дженс ме посочи с пръст. — Стреми се към лъжата ти, маската ти, театъра ти… Иска твоята „Дванайсета нощ“. Воайора иска да притежава актриса. — Остави изречението да блуждае из въздуха, продължи да говори, но вече полугласно, сякаш най-важното бе изречено. — Опитай с някаква маска, която подчертава дистанцията: Спектакъл или Изложение например. Започни вкъщи. Постарай се да живееш нормално ден-два… После иди на някакво място, някъде, където ще усещаш, че се преструваш, и изиграй Жертвоприношение. Нашите подземия са подходящи. И там можеш да го хванеш.
— Мазетата на службата не са от местата, които посещава.
— Не са ти нужни никакви предварително нарочени места. Ще те надуши, където и да си. Псиномът на индивида няма строго очертани граници, те зависят от степента на удоволствието, което предлагаш. Безкрайната съблазън е и безгранична. Ще те намери, където и да си, даже и без да си даваш сметка. Ако трябва, ще обиколи целия град. — По очите му личеше, че се забавлява. — Само така ще разбереш с какви номера си служи, за да елиминира полицаите, които му пращате… — добави.
— А хората, с които работи? — попитах, обаче Дженс поклати и отрицателно глава.
— Не бъди наивна. Има само един. Но го използва както трябва.
— Това не е възможно. Има следи от различни филии в подбора…
— Моля ти се, Диана, не се прави на толкова глупава, колкото са всички профайлъри в тази страна. — И се смя с дрезгавия си глас повече от минута. — „Експертите“ и квантовите им компютри…! Цяла армия от „помощници“, нали? Разбира се, че не. Хващам се на бас за това. Използва един-единствен човек с аморфен псином, който ние все още не сме идентифицирали. Затова изглежда, че принадлежи към най-различни филии, и на всичкото отгоре това го прави по-мощен, отколкото ако беше само Жертвоприношение… Номерът му е безотказен. — Вгледа се в мен втренчено, сякаш очакваше някакъв въпрос, който беше доловил в ужасения ми поглед, защото поклати убедено глава. — Това е абсолютно логично, нали? По мои пресмятания неговият „помощник“ е на десет-единайсет години…
Идеята му ми се стори смразяваща и абсурдна.
— Отвлякъл е дете… за да му помага?
Лицето на Дженс се вкамени.
— Продължаваш ли да не разбираш? — И по физиономията му мудно се разля широка усмивка. — Убеден съм, че се възползва от собственото си дете.
18
Мъжът възнамеряваше да се прибере вкъщи, но размисли и реши да се поразкара малко с колата.
Беше му топло вътре в новия ягуар „Уиндзор“, който ползваше само в града. Кожата на лицето му бе зачервена. Но детето го бе помолило да не спира топлото и той се съгласи, все пак беше краят на октомври, а и следобедът бе студен. Така че се примиряваше с жегата с усмивка, въпреки че дясната му длан бе изпотена и се плъзгаше по кожата на волана. Бе започнало да се смрачава, билбордовете с високи елегантни жени с разноцветни ботуши един по един светваха. От колко време обикаляха Мадрид без определена цел?, се питаше мъжът. Поне два часа, защото в шест взе момчето от колежа, а вече бе станало осем. И това шляене из града изобщо не беше по причина на онази глупава учителка. Нито на това с Деми, нито на отложената среща с Кристина, нито на срещата, насрочена за следващия ден със системната анализаторка Ребека Незнамкояси, с интересните зелени очи. Нямаше жена, която да го накара да си промени навиците. Бе решил да се поразходи преди вечеря и толкова.