Стръв
- Автор: Сомоса Хосе Карлос
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Галовски
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Стръв». Краткое содержание книги:
В първия момент тоя коментар ме смути. Но бързо установих, че в него нямаше никакъв смисъл и че той просто целеше да противопостави някакъв измислен глупав текст на удоволствието, което постепенно го завладяваше. Използвах това вяло противопоставяне, за да усиля натиска.
— Вие помолихте, аз се отзовавам — отвърнах рязко.
Помръднах отново и чух, че простена. Вече знаех, че мога да бутна потенциометъра нагоре.
— Може би… успяваш да ме завладееш — призна Дженс. — Само че никога няма да успееш да ме убедиш в… Как го каза?… Равновесието между желанието и страха у Воайора… Психарите се радват единствено на видимото. За тях няма разлика между сцената и оркестъра… Актьор и герой за психото е едно и също… о, за бога…
Плачливият му тон бе сигнал, че вече съм на плюс. Направих нещо, което да ме превърне в недостъпна: играех Красотата, но наред с това и още нещо. Придадох повече нерв с леко треперене на пръстите, примигнах и изкривих устни. Доставях му удоволствие, доказвайки му, че не ме е гнус, че го правя. Което впрочем беше истина. Само че в нашата работа ние ползвахме истината, за да разкрасим лъжата.
Пробивах си път към собствения му псином бавно, ми неотстъпно.
Без съмнение Дженс не се предаваше. Продължаваше с неуместните си забележки като капитан, който отказваше да напусне потъващия кораб.
— Таванът на Красотата не е особено висок… И ще ти кажа колко: просто не можеш да се откажеш да се преструваш. А сега се преструваш, че се преструваш… Постигаш някакъв отклик у мен, но моето съзнание прекрасно знае, че мамиш. Прикована си сред собствения си театър… И оттам ще дойде провалът…
— Ще се постарая, колкото мога. — Хванах ръцете си една за друга пред бедрата. Бях се полуизвърнала, за да ме види и отзад в огледалото зад мен. Гърбът ми му заговори на съвършено друг език.
Движението го накара да прекрати дърдоренето си и да се изпъне назад. И тогава рязко извърнах поглед от очите му, все едно определена точка на стената привлече вниманието ми. Дадох му да си поеме дъх, но без да прекратявам натиска.
Дженс се възползва от паузата, за да направи крачка напред.
— И как ще убедиш публиката, че всичкото това е реалност…? По принцип онези, които те гледат, са недоверчиви… Зрителят плаща и балерината започва да се движи според сценария… това е… И как да се продължи нататък? Същото става и сега… Една маска може да те направи привлекателна, но ти никога не би могла да скриеш, че това е маска. Колкото по-красива е тя, толкова е по-явна…
Опитах се да не се разсейвам от тия умели внушения и внезапно промених тактиката.
Обърнах в профил голия си гръб към светлината. Дженс не очакваше това и се разсмя. Докоснах го странично с тялото си, което изглеждаше голо в прозрачната част на дрехата от врата до ботушите, и това бе грешка, като за начинаещ. По тоя начин недостъпността, за която толкова се постарах, се проваляше. Затова се наведох, плъзнах ръце надолу по крака си към ципа на десния ботуш и го отворих. Свалих го с равномерни и бавни движения от горе на долу, сякаш събувах чорап. И междувременно не спирах да говоря, правех го спонтанно, привидно разочарована.
— Хайде, доктор Дженс… Защо да се преструваме? Онова, което искате от мен, е точно това, нали, защо не го кажете? Нищо друго не е важно, дори го очаквах… Какво друго може да потърси у мен човек като вас? От години живеете сам… Откога не сте били с жена? — Текстът сам по себе си бе напълно глупашки, но разчитах на искрения тон, с който се стремях да се изразявам.
Свалих и другия ботуш, както и късите чорапи, с все същите движения, без да спирам: грешка на начинаещия агент, когато играе Красотата, е да продава скъпо голотата си, без да се досеща, че съблазънта на голотата във всеки един момент играе срещу самия него. Верният път се състои в това да придадеш важност на разкриването, така че крайната голота да не изглежда просто завършек, а начало на още нещо. Вярвах, че именно така можех да повиша напрежението, докато го завладея окончателно.
Дженс долови мислите ми и изпадна в мъртвешко мълчание.
— Хайде, професоре, нали към това се стремите?
Вече боса, се изправих пред своята публика с разтворени крака. И ми хрумна нещо хитро. В началото си мислех да се съблека напълно, защото ми се стори, че за Дженс моментът бе този. Освен това да бъде спряно разсъбличането е голяма грешка. Но избрах междинно решение, да продължа ли бъда недостъпна.