Проломът
- Автор: Ли Патрик
- Серия: Травис Чейс #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Проломът». Краткое содержание книги:
— Знаем, че не се е самоубил — каза Травис.
Тя отново вдигна очи. Впери поглед в него. Травис се обърна към Пейдж и тя му подаде черната касета. Той я постави на масата до вратата и я отвори. Изглеждаше празна. Травис бръкна вътре и взе онова, което знаеше, че е там. Не беше сигурен коя точно част е напипал, но усещането бе същото като да вземеш дреха със затворени очи. В един момент му се струваше, че пипа ръкав, а секунда по-късно ръката му откри подгъва на ризата.
Обърна се към Лорън.
— Човекът, който е убил баща ти, е носел това — каза Травис и пъхна ръка през долния край на дрехата. Видя как тя и по-голямата част от рамото му изчезват.
Лорън трепна и зяпна с огромни очи пустото пространство, където трябваше да е ръката на Травис. Поклати едва забележимо глава. Устните й се раздвижиха, но не се чу нищо. Тя само се взираше. Минаха пет секунди. Десет.
Когато заговори, гласът й едва се чуваше.
— Къде е той сега?
Гледаше го. Травис посрещна погледа й, без да мигне.
— Мъртъв е. Аз го убих.
Следеше реакцията й и видя онова, за което се надяваше. Тя разбра, че й казва истината.
— Ние не сме лошите, Лорън. Можеш да ни разкажеш, не е нужно да се страхуваш от нищо.
Тя се вгледа отново в него, после погледът й се спря поред върху Пейдж и останалите. Всеки от тях кимна.
Обърна се още веднъж към Травис, след което отново заби поглед в коленете си.
— Баща ми бе член на група, за която никога не сте чували. Няма да намерите нищо за тях, ако гледате данъчните им декларации или разпечатките от телефонните разговори. Другите, които са били убити през последните няколко години, също са били част от нея. Ще ви кажа всичко, което ми е известно.
Онова, което й бе известно, не беше много. Баща й се опитвал да я предпази от онова, в което бил забъркан.
Групата нямала име, разказа Лорън. Това трябвало да е мярка за сигурност. Сред членовете й обаче се въртял полушеговит прякор, който никога не се записвал — Орденът на кубита.
Травис не беше чувал последната дума. Всички други в стаята обаче бяха наясно. „Кубит“ означаваше „квантов бит“. Изчислителна единица на квантов компютър. През последните близо десет години няколко десетки правителства и няколкостотин компании правеха опити да разработят квантови компютри, за които се предполагаше, че ще са невъобразимо по-мощни от съвременните. Но никой не бе постигнал успех, ако не се броят някои много ограничени лабораторни резултати, доказващи правотата на концепцията. Квантовият компютър беше едно от онези неща, за които всички са сигурни, че в един момент ще се появят. Само че е трудно да се определи дали този момент ще настъпи след пет, или след петдесет години.
Според Лорън Орденът на кубита започнал съществуването си в началото на деветдесетте. Доколкото тя имаше представа, това била повече или по-малко група много богати хора, финансиращи свои собствени тайни проучвания за разработването на реален квантов компютър. Мотивът им бил просто страхът — в глобалната надпревара за създаването на такава машина онзи, който пръв пресече финала, ще се сдобие с огромна власт и влияние. А доста от вероятните победители едва ли биха използвали тази власт в интерес на света. Мнозина биха предпочели да я използват почти за обратното. Орденът на кубита искал да спечели състезанието, след което грижливо да подбере няколко организации, които наистина се водят от хуманитарни подбуди, и просто да им предостави новата технология.
Добра идея. И добър повод да бъдеш убит. Дългосрочните интереси по принцип не харесват заплахите и са склонни да изразяват тази си нагласа чрез насилие.
Лорън нямаше представа дали групата е постигнала целта си или поне е успяла да постигне някакъв напредък. Не знаеше също къде са работили и къде са провеждали срещите си, нито пък дали Тангента е в състояние да намери някой друг член на организацията.
Завърши разказа си и отново ги изгледа един по един.
— Помогнах ли ви?
Травис срещна погледа на Пейдж. Тя си мислеше абсолютно същото като него.