Повелителят на сребърния лък
- Автор: Гемел Дейвид
- Серия: Troy #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9789547612785
- Переводчик: Симеон Цанев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителят на сребърния лък». Краткое содержание книги:
Няколко войника с високи гребени на шлемовете се появиха иззад един ъгъл. Аргуриос залитна и се облегна на рамката на вратата.
- Какво е станало тук? - попита първият войник и се приближи. Светът се завъртя и микенецът падна. Мъжът хвърли копието си и го хвана, снижавайки го до земята.
Един друг войник се провикна:
- Един от мъртъвците е Филометор от Микена. Казваха, че е превъзходен боец.
От къщата излезе старец, който заговори с първия:
- Видях всичко от балкона. Нападнаха го петима. Нямаше оръжие, но пак ги победи до един.
- Е, трябва да го отнесем в храма - каза войникът. - Всеки, когото микенците искат мъртъв, заслужава да живее.
17
ЗЛАТНИЯ ЦАР
ПОСЛЕДНИЯ ПЪТ, КОГАТО ХЕЛИКАОН СТЪПИ на плажа под Троя, Зидантас беше до него. Пътуваха към Кипър, за да отведат “Ксантос” на първото му плаване. Сега му се струваше, че оттогава са минали векове.
Корабът беше разтоварен, а товарът - отнесен до складовете. Сезонът приключваше и на брега имаше малко търговци. “Ксантос” щеше да потегли на север към Дардания много по-лек отпреди. Екипажът получи платата си и двадесет и осем гребци обявиха намерението си да напуснат кораба. Ониакус претърсваше таверните, за да открие нови хора, който да управляват кораба по пътя към дома.
Хеликаон обхвана залива с поглед и видя Одисей и екипажа му, който подготвяше “Пенелопа” за потегляне. Старият кораб се плъзна грациозно във водата и мъжете се изкатериха бързо на борда. Одисей сега раздаваше заповеди. За миг на Хеликаон му се прииска годините да се стопят и той също да се озове на борда на „Пенелопа”, на път през Великата зеленина, за да презимува в Итака. Тогава животът изглеждаше толкова прост - тревогите му бяха малки, а проблемите - лесни за разрешаване: скъсаното платно, което можеше да се зашие, разранените длани, които можеха да се превържат.
По-рано тази сутрин поседя малко на плажа с приятеля си. Това бе първата им среща след битката извън Залива на сините сови. Одисей му разказа за проблемите на Ксандер, а после помълчаха известно време.
- Не каза нищо за Зидантас - отбеляза накрая царят на Итака.
- Той е мъртъв. Какво друго има за казване?
Одисей го погледна Внимателно.
- Спомняш ли си как ти говорих за изгубения герой и нуждата да го намериш?
- Разбира се. Тогава бях слабо и изплашено момче. Но него отдавна го няма.
- Изплашено да, но не и слабо. Интелигентно и съзерцателно. А също така нежно и чувствително. Понякога е нужно да търсиш и него.
Хеликаон се засмя насилено. Звукът беше неприятен.
- То не може да оцелее в моя свят.
Одисей поклати глава.
- Твоят свят е пълен със свирепи хора, които са много героични с меч и щит, готови да си проправят път с клане към всяка плячка, която пожелаят. Нима не виждаш, че именно момчето в теб те спира да станеш като тях? Не го губи от поглед, Хеликаон.
- То щеше ли да унищожи галерите на Коланос? Щеше ли да надвие Алектруон и да преживее предателството в Залива на сините сови?
- Не, нямаше - сопна се Одисей. - Нито щеше да изгори живи петдесет или повече невъоръжени и завързани мъже. Какво точно искаш - да победиш Коланос или да станеш Коланос?
Хеликаон се вбеси от този изблик на приятеля си.
- Как можеш да кажеш това? Не знаеш какво се случва в сърцето ми!
- А кой знае? - не му остана длъжен Одисей. - Ти си го прибрал зад непробиваема броня. И винаги си го държал там.
- Нямам нужда да слушам това - каза Хеликаон и се изправи.
Царят на Итака стана с него.
- Колко приятели имаш, Хеликаон? Обичам те като собствен син и виждам, че грешиш. Аз виждам какво става в сърцето ти. Виждам как страдаш и зная какво означаваше Вола за теб. Ти тъжиш и чувстваш, че нещо те разкъсва отвътре. Сънищата ти са измъчени, когато си буден, страдаш. Винаги го търсиш, очакваш да се появи при всяко обръщане. Искаш да се събудиш някоя сутрин и той да е наблизо, огромен като живота. И част от теб умира всеки път, когато отвориш очи и откриеш, че го няма.
Хеликаон се сви, докато ядът му се оттичаше като вода в пясъка.
- Как можеш да знаеш всичко това?
- Гледах как синът ми умира.
Одисей седна отново и се загледа в морето. Хеликаон остана прав за момент, после го последва.