Дългото завръщане
- Автор: Флетчър Аарон
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дългото завръщане». Краткое содержание книги:
Земята на имението Тибубъра в австралийската Пустош е попила кръвта, потта и сълзите на много поколения от фамилия Керик, но пък им е дала значително богатство. С изчезването на осемгодишния Джереми Керик, който един ден трябва да наследи всичко, златното наследство губи смисъл. Бягайки от болката, че е изоставено от майка си и отхвърлено от баща си, момчето се скита по неизбродните пътища на Пустошта, за да открие истинската човечност у примитивните аборигени. Сред безкрайните диви простори младият мъж успява да спечели сърцето на жената на своите мечти. Заедно те ще посрещнат предизвикателството на Пустошта и ще победят или ще загинат.
С това бе закрито и заседанието. Директорите започнаха да стават от масата и да се изнизват от залата. Крийви остана втренчено загледан в Мортън достатъчно дълго, за да изрази или предизвикателство, или предупреждение. Сега очите му приличаха на два диска от черно стъкло. Мортън отвърна на втренчения поглед, като знаеше, че сините му очи в повечето случаи са по-силни при такива изпитания на волята. След това огромният човек се изправи с мъка от стола и излезе с тежки стъпки.
След заседанията Мортън обикновено оставаше да си побъбри с Хенри, но сега бързаше да види сина си.
— Разбирам ви напълно — каза му Хенри, след като чу обяснението, — но искам да ви задържа само за момент, ако може, сър Мортън. Джон Уитни ми каза, че няма да може да изплати ипотеката за имота на Грейс стрийт. Сигурен съм, че би искал да го продаде, за да може да върне поне част от парите си.
— Грейс стрийт? — замисли се Мортън. — Това е в старата част от Улу, където се намират някои много ценни имоти.
— Да, къщата е доста стара и е необитавана от години. В съседство е с дома на господин Крийви. След като видях поведението му днес, мисля, че ако къщата бъде открито обявена за продан, той може да принуди Джон Уитни да я продаде на безценица.
— Наистина може — съгласи се Мортън. — Джон Уитни е добър човек, но е малко плах. Ще накарам Бенджамин Тавиш да я огледа и да прецени състоянието й. Ще помисля какво предложение мога да направя.
— Всяко разумно предложение ще свърши работа — каза Хенри. — Естествено, бих искал това, което ви казах по въпроса, да остане между нас. Не бих желал да се разчуе, че съм дал ценна информация само на един от банковите директори.
— Да, разбира се. Дайте ми ключовете и аз ще контактувам пряко със собственика. А той няма да разбере как така съм поискал ключовете. Спокойно може да съм научил за положението от Бенджамин, защото той следи отблизо всички недвижими имоти в града.
Хенри кимна доволен и събра книжата си. Във фоайето Мортън взе шапката, палтото и бастуна си. Последва Хенри по стълбите до кабинета му и взе връзката ключове, а Нюкоум провери в регистъра на банката сумата на ипотеката.
Когато излезе от банката, Мортън трябваше да придържа шапката си срещу бурния студен вятър, докато се пъхне в каретата. На път към кантората си на Кингс Крос Мортън тревожно мислеше за сина си и за още нещо. Сутринта Джулия бе настояла да отиде на работа, вместо да дочака лекаря вкъщи. Преди да излезе се бе държал грубо с нея и сега дълбоко съжаляваше.
Когато пристигна на Кингс Крос, Мортън забързано влезе в просторната централна канцелария на партера, за да види няма ли съобщение от жена му за детето. Албърт Ломан, високият аскетичен началник на кантората, се изправи иззад бюрото си и подаде на Мортън сгънат лист хартия.
— Лейди Джулия изпрати тази бележка по прислужницата, сър Мортън. Пристигна преди малко.
Мортън бързо разгърна листа и го прочете, след това изпадна в гняв:
— Лека треска и няма причина за тревога! — възкликна той. — Този лекар трябва да се грижи за свине и кози, а не за човешки същества. — Въздъхна и пъхна бележката в джоба на палтото си. — По-добре да ида да видя сам Дейвид Александър, а може да извикам и друг лекар. Има ли нещо важно и спешно?
— Ами… да, има някои въпроси, които изискват вашето внимание, сър Мортън — отвърна Албърт колебливо. — Някои са много важни.
— Ще се върна колкото може по-скоро — увери го Мортън и се обърна към Бенджамин Тавиш, който седеше на бюрото си и в другия край на стената. — Ела с мен, Бенджамин.
Бенджамин взе шапката и палтото си и последва Мортън навън. Мортън поръча на кочияша да го закара вкъщи през Грейс стрийт, след това двамата с Бенджамин се качиха в каретата. Докато пътуваха към района Улу, Мортън даде на Бенджамин връзката с ключовете и му предаде същността на разговора си с Хенри.
— Къщата може да е в окаяно състояние — продължи Мортън. — Вероятно ще ти бъдат нужни няколко дни, за да откриеш строителните дефекти и да изчислиш разходите за ремонт. Нужна ни е точна цифра, за да знаем колко да предложим.
Бенджамин кимна и отговори, че ще направи внимателна преценка. След няколко минути спряха в края на Грейс стрийт и Бенджамин слезе. Когато каретата потегли отново през жилищния квартал към дома на Мортън, той мислеше за сина си и за това с какви думи да се извини на Джулия за избухването си сутринта.