Дългото завръщане
- Автор: Флетчър Аарон
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дългото завръщане». Краткое содержание книги:
Земята на имението Тибубъра в австралийската Пустош е попила кръвта, потта и сълзите на много поколения от фамилия Керик, но пък им е дала значително богатство. С изчезването на осемгодишния Джереми Керик, който един ден трябва да наследи всичко, златното наследство губи смисъл. Бягайки от болката, че е изоставено от майка си и отхвърлено от баща си, момчето се скита по неизбродните пътища на Пустошта, за да открие истинската човечност у примитивните аборигени. Сред безкрайните диви простори младият мъж успява да спечели сърцето на жената на своите мечти. Заедно те ще посрещнат предизвикателството на Пустошта и ще победят или ще загинат.
След като разпалиха огъня, хвърлиха в пламъците зелени клонки, от които се понесе гъст дим. Свирките диджидеру подеха тъжна погребална мелодия под акомпанимента на палките. Думите на песента бяха само от едно изречение, което се повтаряше отново и отново — молеха червения ястреб да приеме обратно силата на живота, която бе дал на Джубурдарли.
Погребението трая само няколко минути. Челото, ръцете и стъпалата на Джарбо бяха боядисани в червена охра, след това го поставиха в земята, която го бе отгледала. Когато това бе сторено, завърши и траурният ритуал на аборигените. Джубурли очевидно разбра какви са намеренията на Джереми, защото каза на хората си да вървят, а сам той остана да поговори с него.
Докато останалите се изнизваха надолу по хълма и поеха пътя към селото, Джубурли се съгласи с Джереми, че трябва да ги напусне.
— Другите старейшини и аз бихме искали да останеш — продължи Джубурли, — но е по-добре да си отидеш. Джубурдарли бе твърде дълго с хора, които не са негова кръв и плът и стана различен от своите. Ти не трябва да постъпваш така. Къде ще отидеш и какво ще правиш?
— Ще ида на изток и ще работя, за да имам най-необходимото за живот. Същевременно ще обикалям и ще търся заветното място на моя дух, където ще бъда спокоен.
— Ще го намериш — каза Джубурли уверено. — Ще го търсиш известно време, но то те чака и сега. — Започна да рови из торбата си и извади парче кост около два сантиметра широко и десет дълго, по което бяха издълбани сложни фигури. В единия му край бе пробита дупка, през която бе промушена каишка от здраво животинско сухожилие. — Другите старейшини и аз знаехме, че ще си заминеш. Последния път, когато бяхме на свещеното място бора, го направихме за теб.
— За какво служи, Джубурли?
— Да те предпазва — отвърна, старецът и се надигна на пръсти, за да го закачи на врата на Джереми. — Ако имаш враг, когото трябва да премахнеш, насочи амулета към него и след това го унищожи. Врагът ти също ще бъде унищожен.
Джереми гледаше подаръка, който бе получил, и силно се съмняваше, че амулетът може да извърши това, което казва Джубурли. През изминалите години бе ставал свидетел как старейшините узнаваха за събития, на които не са присъствали, без логическо обяснение как са научили. Имало бе случаи, когато събитията взимаха неочакван обрат, но точно такъв, какъвто старейшините желаеха. Но по отношение на свръхестествените сили Джереми си оставаше скептично настроен и предпочиташе да вярва, че „чудесата“ са плод на реални, но неизвестни нему обстоятелства.
Същевременно бе благодарен на стареца за грижата, която проявяваше към него.
— Много е мило, че ти и другите старейшини сте направили това за мен — каза той и докосна амулета. — Докато не се появи враг, когото трябва да унищожа, ще го пазя, за да ми напомня за хората, които ми позволиха да живея на земята им.
Старецът постави ръка върху рамото на Джереми, усмихна се, без да проговори за сбогом, обърна се и заслиза по хълма. Джереми се изкачи до нишата в стръмната скала, където Джарбо бе скрил дрехите и торбата преди толкова години. Скривалището бе все така здраво запечатано с камъни и кал, както в деня, когато Джарбо го бе зазидал. Джереми взе един камък и разби отвора. Дрехите му бяха широки, но шапката му ставаше. След като години бе носил мокасини, ботушите сега му тежаха. Джереми прибра ножа, пистолета и всичко останало в брезентовата торба. Преметна я през рамо заедно с навитото одеяло и шишето за вода, което преди години Джарбо бе облякъл в кожа, и заслиза.
Когато бе в подножието на хълма, някакво движение в небето привлече вниманието му. Вдигна очи и видя, че над него кръжи червен ястреб. Докато го наблюдаваше, му мина странна мисъл, че ястребът може да е и нещо повече от птица. Затова свали шапката си и я размаха.
Ястребът се издигна в облачното небе. Отиваше все по-нагоре и по-нагоре, докато се превърна в малка точица на фона на облаците. После изчезна. Джереми си сложи шапката и пое на югоизток. Вървеше с големи, бързи крачки. Истинското му завръщане бе започнало.
12.
Мортън Керик бе смутен, когато пристигна за заседанието на директорите в Кредитната банка. Гордееше се с точността си, но днес закъсня. Нещо повече, чувстваше се объркан, защото синът му бе болен, което стана причина за закъснението му.