Смъртта като изкуство

— И нея можеш по името и адреса. Вярно, не знам домашния, аз да бях, щях да го намеря, но няма да мога да го обясня, иначе може да я намерите в театър „Нова Москва“. Най-важното е да намерите баба, майката на майка ми, казва се Евгения Фьодоровна Арбенина, там тя е най-главната актриса. А където е тя, там е и Есмералда, моята майчица. Пак там, в театъра, може да научите нещо и за татенцето, защото и той е артист, само че не толкова известен като баба. Казва се Степан Кондратиевич Пантелеев. Ще запомните ли? Или да повторя?

— Не съм глупак, за разлика от някои. Добре, чакайте — извика Гарванът и рязко излетя към висините.

Котаракът с усилие повдигна глава и погледна след него само с дясното око, защото не можа да разлепи слепналото се от гнойта ляво.

— Как мислите, той скоро ли ще се върне с новини?

— Зависи как ще му потръгне — отговори Камъкът. — Може след час, а може и след седмица.

— Няма да доживея — плачливо въздъхна Котаракът. — Часовете ми са преброени. Така и ще си умра, без нищо да науча.

Камъкът започна да утешава нещастния болник, да му говори, че скоро ще дойде Катеричката — най-добрата лечителка в цялата огромна гора, и тя непременно ще постави правилна диагноза и ще подбере адекватно лечение, така че Котаракът веднага ще започне да оздравява и в най-близко бъдеще ще стъпи на краката си, а Гарванът съвсем скоро ще долети и ще донесе добри новини.

Камъкът говореше ли, говореше и не забеляза как Котаракът бе заспал под ритмичното боботене на гласа му. Щом разбра, че болният спи, и самият Камък с облекчение задряма. Събуди се от внимателно подраскване по челото му: Гарванът се бе върнал и с нокът опитваше да събуди приятеля си.

— Нося лоши новини — съобщи мрачно той. — Реших да не будя нашия Принц датски, а първо да се посъветвам с теб. Баща му е умрял, там, във фоайето на театъра, висят снимки на актьорите, та под портрета на бащата има две дати — на раждането и на смъртта.

— Не на бащата, а на татенцето — поправи го Камъкът.

— Все тая — фръцна се Гарванът. — Майка му, котката Есмералда, си е съвсем наред, видях я, търкаля се в краката на баба му и мърка, а самата баба се е излегнала в гримьорната на едно диванче, цялата издокарана, с гримирана муцуна, мирише на парфюм, изобщо — красота. Излиза, че си носи котката в работата, какъв чешит, а?

— Значи, бабата на Хамлет е наред?

— Е, не съвсем! В този театър се е случило нещастие. Началникът на бабата бере душа, лежи в реанимация, току-виж и умре. А бабата е напълно отчаяна, защото е била главната любимка на този началник. А сега ще дойде друг началник и няма да й дават роли.

— Дааа — потиснато проточи Камъкът, — лошооо…