Смъртта като изкуство

— Онази Арбенина ли? — учуди се Настя. — Не знам защо си мислех, че актриси на такова ниво играят например в Мали театър или в МХАТ. А тя, значи… Впрочем аз не съм театралка, нищо не разбирам от театър.

— Обича Арбенина, глези я, съобразява се с нея и й дава да играе, още повече че Евгения Фьодоровна е в прекрасна форма и въпреки годините си, без проблеми играе петдесетгодишни жени, че и по-млади. Например Аркадина в „Чайка“, Раневская във „Вишнева градина“, дори принцеса Космонополис в „Сладкопойната птица на младостта“. С другите Лев Алексеевич се държи просто безчовечно дори когато имат юбилеи, не им дава да играят. Там стана и скандал заради това.

— Скандал ли? Какъв? — оживи се Настя.

— Драматургът намерил пиеса за по-възрастното поколение актьори, доста прилична, и в нея можело да бъдат ангажирани петима. И какво направил Богомолов? Разпределил за тези роли млади и на средна възраст актьори, нека, казал, публиката да се повесели, като гледа как младежта играе старци. Знаеш, че това е известен трик в театъра, зрителите си умират от удоволствие, когато известен актьор играе например преоблечен като жена или когато млад актьор играе старец, публиката много харесва това и приижда за спектакъла. А когато в „Нова Москва“ се разбрало, че ще поставят тази пиеса, старата гвардия живнали, защото, ако се направели два състава, практически всички те щели да бъдат ангажирани. На първото четене Богомолов събрал цялата трупа и прочел пиесата лично. Седели и радостно чакали той да обяви разпределението на ролите. А той дочел пиесата и заявил, че разпределението ще бъде оповестено на дъската след два дни. Два дни трупата се вълнувала радостно, какво ти трупата — целият театър се радвал, че старата генерация най-сетне ще получат възможност да излязат на сцената. След два дни окачили разпределението и се оказало, че роли са получили само млади актьори, известни от сериалите. Вярно, те ще реализират печалба със сигурност, но нали не всичко се измерва с пари. Народът се втурнал при Арбенина и я замолил да поговори с Богомолов, нали той я обичал и се вслушвал в съветите й, била му любимка. Арбенина отказала да разговаря с художествения ръководител, аз, казала, няма да влизам в конфликт с него, още ми се играе, рано ми е за пенсия, а ако не се разберем, той няма да ми дава роли. Тогава театърът се разделил на два лагера — едните подкрепяли Арбенина и казвали, че е опасно и страшно да се влиза в конфронтация с художествения ръководител, още повече че той не е просто художествен ръководител, а и директор, тоест разпорежда се и с финансите, и изобщо — с всичко на света. Други смятали Арбенина за предателка и страхливка, която се грижи само за себе си.