Сибирски тайни

Генадий Лаевич ръководеше предизборния щаб на Смелков. Млад, креативен, той често намираше оригинални ходове, които на пръв поглед изглеждаха глупави или нелепи, но в крайна сметка, за всеобщо учудване, даваха доста добри резултати. Нека помисли заедно със Зоя какво друго може да се предприеме, та избирателите да разберат: фермата за животни с ценни кожи при никакви обстоятелства не бива да се ликвидира. И само избирането на Константин Смелков за нов четиригодишен мандат ще позволи тя да бъде запазена. Ако изберат Горчевски, фермата неизбежно ще загине.

Както и в много други градове, кметството на Вербицк се помещаваше в сграда, където навремето действаха един до друг градският изпълком и градският комитет на партията. Разбира се, вътре всичко бе обновено, ремонтирано и приведено в сравнително съвременен вид, но самата сграда и красивата градинка пред нея си оставаха същите, каквито Смелков ги помнеше от дете.

Вярно, в центъра на градинката по-рано се извисяваше паметник на Ленин, както бе прието навсякъде. Махнаха го, ала постаментът си стоеше. Дълго обсъждаха как да го използват, каква скулптура да вдигнат, но така и не се разбраха и в края на краищата всички свикнаха с вида на постамента, който първоначално дразнеше окото.

Константин Кирилович с лекота изкачи стъпалата към сградата и също без усилие — стълбите до втория етаж, където се намираше кабинетът му. Въпреки че още го мъчеше главоболие, широко и обаятелно се усмихна на секретарката Олеся. Макар и младо момиче, бива си я, помисли си той, отпратила е всички, приемната е празна. Впрочем… Нали я бе помолил да извика началника на управлението на вътрешните работи полковник Баев. Къде е той?

— Всичко наред ли е? — попита Смелков.

— Да, както наредихте. Тези, които имаха спешни въпроси, записах за утре, с немного спешните — за вдругиден, а вашите заместници приеха някои от тях според компетенцията си. Игор Валеревич ще дойде след минути, излезе да изпуши една цигара — стегнато докладва Олеся. — Какво да ви приготвя? Чай; кафе, сандвичи, бисквити?

— На мен, ако обичаш, силен и сладък чаец. А на Игор Валеревич — каквото поиска. Почерпи с чай и Саша — кимна той към широкоплещестия бодигард, който влезе след него и остана прав встрани.

— Непременно — усмихна се Олеся.

Константин Кирилович знаеше, че този нов бодигард й е ужасно симпатичен, и нямаше нищо против техния лек флирт. А и колко е демократично така по свойски, по бащински да покровителстваш, да стимулираш чувствата на младежите! Демократичност, достъпност и обаяние — ето трите кита, върху които се крепи народната любов към кмета Смелков. И той трябва да храни тези китове, да се грижи за тях и изобщо по всякакъв начин да поддържа работния им тонус. Защото кой е първият и главен разпространител на сведения за ръководителя сред народа? Разбира се, секретарката, всеки го знае.