Сибирски тайни

— Строга беше с братлето си — забеляза Чистяков, когато тя приключи разговора.

— Така ли? Аз пък смятам, че бях пределно учтива.

— Да бе… Да можеше да чуеш гласа си… Направо лауреат в конкурс за званието „най-ужасен началник“.

— Виж ти… — смотолеви Настя. — Дори не забелязах.

Тя помисли още минута-две и отново грабна телефона. Когато Чистяков паркира колата пред блока, Настя Каменская вече беше получила обещанията на десетина души да потърсят познати във Вербицк или поне в областния център.

Пръв й звънна Назар Захарович, или просто чичо Назар, както го наричаха всички бивши негови колеги и ученици. Беше стар опитен детектив, първият наставник на Настя в криминалните разследвания, който и до ден днешен преподаваше в катедрата по оперативно-издирвателна дейност. Чичо Назар изпълни обещанието си най-бързо от всички и й даде координатите на познат оперативен работник от Вербицкото управление на вътрешните работи.

— Там вече е късна нощ, не се обадих, а му пратих есемес с молба да ми звънне на сутринта, ама излезе, че тоя дъртак бил на денонощно дежурство. Казах му за вас с Юрка, готов е да помогне според възможностите си, разбира се. Само че не разчитай много на него — предупреди я чичо Назар. Настя слушаше ромолящия глас на своя наставник, хванала телефона с една ръка, а с другата се опитваше да развърже маратонките си. — Доста си пийва, а и изобщо сега почти нищо не го вълнува, така ми се стори. Цялото му семейство загина в катастрофа — жена му, двете му деца и тъщата. Оттогава се пропи и го уволниха от длъжността началник на отдел „Убийства“, срина се до обикновен оперативен работник. Е, заради стажа и предишните му заслуги го водят старши оперативен, но фактически… Извинявай, Настася, ала из онези краища нямам никого повече. В Кемеровска област познавам свестни и стабилни момчета, в Омска също, в Новосибирска, в Перовска обаче никого. Ако трябва, ще намеря хората от съседните области, те може да познават някого във Вербицк. Дори със сигурност познават, сибиряците са задружни, не са като нас, московчаните.

— Благодаря, чичо Назар! Ако се наложи, пак ще ви потърся, става ли?

— Естествено. Така че ще ти прехвърля името и телефончето. Лек път, дъще, и късмет!

Целия следващ ден Анастасия Каменская посвети на подготовката за пътуването. Първо хубаво се наспа, после влезе в интернет, потърси сведения за хотелите във Вербицк, внимателно прочете цялата информация, разгледа снимките, изучи картата на града, обади се на няколко места и накрая избра. След това започна да чете наред: за географската характеристика на региона, за промишлеността и икономиката, за администрацията. Запозна се със социалната политика, с наближаващите кметски избори, с нивото на престъпността и с културния живот. С една дума, изчете всичко налично в мрежата за град Вербицк.