Първата версия

И тогава ме осенява една мисъл. Щях дори да се задавя с възхитителното кафе, ако не си го бях допил още преди минута. Сънят се сбъдва — сигурно пак ще ми тръснат нещо неразкриваемо и много мокро. Защо ли ми дойде тази мисъл? Някакъв мъничък хитър Турецки някъде вътре в мен от време на време прозорливо предугажда сюжетните ходове на биографията ми. Всъщност точно този мъничък хитрец би трябвало да стане следовател, а не аз — човек мирен и добродушен. Е, тука вече се поизхвърлих, не съм чак толкова добродушен…

Телевизорът дудне за времето и природата, но вече не слушам хубавата строга говорителка. Време е за работа.

Сега живея в най-благословената част на Москва. Когато от много акъл започнах ремонт в собственото си жилище, извършвайки първото и непоправимо действие — тоест варварски съдирайки тапетите от стените с най-похвални намерения, — изобщо нямах представа, че ремонтът с това и ще приключи. Или поне ще се проточи за дълго. Тъй че когато моят приятел Саня Афанасиев, който заминаваше за половин година, ми предложи да използвам колибката му, тутакси се съгласих. И веднага се нанесох, като взех със себе си само родния телевизор и електрическата самобръсначка. Брадатият естет Афанасиев през живота си не беше притежавал нито едното, нито другото.

А на мен самия какво ми трябва? Необходимите дрехи, самобръсначка и телевизор, за да не се разкапя съвсем. Жената с дъщерята заминаха за цялото лято при едни познати на село, близо до Владимир. Преди да заминат, двамата с Ирина дълго си изяснявахме отношенията, но така и не успяхме да ги изясним докрай. И аз за пореден път се убедих, че за човек с моята професия да се жени, е загубена работа. Честна дума, така и не мога да кажа със сигурност дали се считам за женен човек или за ерген. С всички произтичащи от това последствия.

Сега моя родина е Беляево. Само преди някакви си двайсет години на мястото на блока ми е имало съвсем истинско село — с градините, лехите, кравите и славеите. Всъщност славеите и досега пеят през лятото. Красота! От прозореца ми зад покривите на блоковете се вижда гората, простираща се от Чертаново чак до Ясенево. Наоколо откриха и денонощни магазини, сега можеш винаги да си купиш поне хляб и сирене.

Намъквам се в костюма, с който за разлика от обръщението на име и бащино изобщо не мога да свикна. И особено с идиотската вратовръзка. Това нещо явно са го измислили жените, за да създават главоболия на мъжете. На кой би му хрумнало — примка на шията! Между другото, в случая Ферапонтов жената беше удушила уж горещо обичания си съпруг именно с вратовръзка. В жегата тези хамути са най-непоносими. Но положението задължава и аз се надувам от гордост.