Първата версия

Най-оригиналните версии бяха изказани естествено от булевардната преса, които изразяваха емоциите си по много подобен начин във всички страни въпреки цялото си разнообразие.

Марсилското издание „Анкор“ щедро приписа на Кларк рядка мъжка сила, приписвайки му брой едновременни любовници, съответстващ на броя на годините му. С една от възлюбените му, осемнайсетгодишната Патриция Морше, вестникът помести обширно интервю, в което младата Патриция се изказваше възторжено за любовните вкусове на покровителя си, но се оплакваше от прекаленото му скъперничество. Тук момичето явно не беше улучило, защото, ако нещо липсваше на Кларк, то бе именно скъперничеството. Патриция с несвойствена за осемнайсетгодишно създание разсъдливост предполагаше, че трагедията е била причинена от ревност. „Преди да замине на това пътешествие, Норман ми беше казал, че има проблеми с някаква страстна американка, живееща в Москва, с която освен това го свързвали и заплетени финансови отношения“ — каза Патриция. На снимката, поместена в „Анкор“, приказливата девойка приличаше на тормозен от родителите си пубер.

Но най-дръзката версия бе изказана от английския „Уиндоу“. Вестникът писа с твърда увереност, че всъщност целият издателски и телевизионен бизнес на Кларк е служел за прикритие на основната му дейност, носеща баснословни доходи. Според вестника Кларк бе собственик на световна мрежа от публични домове и през постсъветските времена се бе опитал да оплете в мрежата си и свободна Русия. Именно на среща с мафията, контролираща пазара на живо месо в Русия и бившите й републики, отивал Норман Кларк на борда на собствената си яхта „Глория“, оборудвана като разкошен публичен дом. Представителите на мафията пристигнали с огромен хидроплан, но предложенията на Кларк не ги задоволили. В крайна сметка „търговецът на любов“ се превърнал в труп.