Първата версия

Катерът от бреговата охрана Р-275 извършваше обичайното си бойно дежурство. Командирът на катера, лейтенант Сергей Сотников, двайсет и пет годишен симпатяга с немирен рус перчем, разказваше на мичман Петренко за вчерашните си похождения по гнездата на порока, към които изпитваше непреодолимо влечение. Наистина, никога и не се опитваше да го преодолява.

— Отначало значи скочих до „Карл“. Та там някаква слабонервна кучка одрайфа всичко. Тогава взех курс към „Марс“. Пришвартовах се значи. Две готини парчета и една кощрамба все едно мене чакаха. Хванах ги и трите за всеки случай. Нали ги знаеш тези страшните. Трябва да си им приятелче, иначе веднага ще изпортят цялата далавера. Та значи поръчах им по шампоанско, за мене сто и петдесет коняк. Искаше ми се повече, но си знам — или пиенето, или гаджетата, а беличката пухкава Галочка направо си плачеше за леглото…

— Направо в леглото? — завистливо и възхитено разпери ръце Петренко. Ниският мичман обичаше момичетата, но рядко се радваше на взаимността им. Помисли си, че ако вчера беше със Сотников, в най-добрия случай щеше да му се падне именно грозотията.

— Та стана мойта! Когато поръчахме по второ шампоанско, а за мене още петдесет, Галочка започна да ми намига палаво. За приличие потанцувах и с трите поред, а после Галочка ме помоли да я изпратя.

— И?! — нетърпеливо окуражи замечталия се Сотников заинтригуваният мичман.

— Страхотно се изпратихме! Само че живее далечко — едва се добрах сутринта до базата, добре, че хванах една кола на стоп. Довечера се уговорихме пак в „Марс“. Искаш ли да те взема и тебе? Другата, Ленка, също не е зле, в най-лошия случай и Верунчик ще мине — на тъмно не се вижда, а си има всичко друго, пък и е луда по мъжете…

Петренко радостно закима. Все пак Серьожа е приятел, току-виж някоя наистина вземе да му пусне.

— Направо по курса — неидентифициран плаващ обект. Охо, разкошен обект! — разнесе се по уредбата гласът на вахтения старшина Жуков, зевзек от местен мащаб.

— Какво ли е видял Жук? — Сотников се протегна не без удоволствие.

През бинокъла видя бяла яхта с висока мачта.

— Бива си я, няма спор! Е на това му викам да си живееш царски. За такава играчка трябва да блъскаш десет живота. Пълен напред, сближаваме се! Само че, Жук, по-полека, да не й направиш дупка в борда, че половин драскотина и внуците ни не могат да я платят.