Мрачни дни [bg]

— Наемникът, който уби Ерсън Вангард.

— Кой е Ерсън Вангард? — продължи Флетчър.

Валкирия се зарадва, че Флетчър е тук. На света имаше поне един човек, който знае по-малко от нея.

— Вангард беше воин, който се отрече от войната — обади се Гастли. Валкирия забеляза, че от яката на ризата му се подава ъгълчето на превръзка. Премълча си и не го попита каква рана е превързвал. — Кога беше то… Може би има двеста години оттогава. В един момент почна да говори за мирно разрешение на войната с Меволент, такова, което да не изисква едната страна в конфликта да изтрие другата от лицето на земята.

— Проявил е здрав разум, с други думи — каза Танит. — Станало е много преди аз да се родя, но помня, че родителите ми разказваха за него.

Гастли продължи:

— В един момент на Меволент му писна някой непрекъснато да подрива бойния дух и да разколебава армията му и прати Скарабей да ликвидира Вангард.

— И двеста години по-късно — каза Танит — се оказва, че Скарабей е излежал присъдата си и го пускат на свобода. Изненадана съм, че изобщо е оживял. Само след две-три години в онези килии магьосниците започват да остаряват като смъртни. Мисля, че всички са разчитали просто да пукне от старост.

— Скарабей трябваше да умре в затвора — тихо се обади Гастли. — Уби един велик човек.

— Знаете ли кой още е трябвало да умре нощес? — попита внезапно Флетчър. — Валкирия. Нападнали са я.

Танит и Гастли зяпнаха, Валкирия въздъхна и разказа всичко за Крукс.

Гастли присви очи с недоверие.

— Рийт просто случайно е минавал край вас, когато Крукс те е нападнал? Доколкото го познавам тоя некромант, няма да се учудя, ако лично е организирал всичко, само за да може да се яви в сюблимния момент и да те спаси.

— Не ме е спасил — отвърна Валкирия с лек яд. — Щях и сама да се справя с Крукс. Някак си.

— Гастли е прав — намеси се Танит. — След Аранмор не знаем какви ги върши Крукс. Фактът, че видя Безликите, унищожи разума му, Вал. Спокойно може да се намира под контрола на Рийт.

— Соломон Рийт е на наша страна — кротко отвърна Валкирия, отдавна уморена от този спор. Бяха го водили вече сто пъти. — А и защо му е да праща Крукс срещу мен? Какво печели по този начин?

Танит сви рамене.

— Вече сме близо до целта, скоро ще върнем Скълдъгъри при нас, а Рийт ще изгуби единствената си ученичка. Той печели доверието ти, Валкирия, кара те да се чувстваш спокойна с него и се надява да извади късмет и в края на краищата, ти да избереш некромантията пред елементалната магия.

Валкирия почувства пръстена на ръката си. Не го беше свалила цяла нощ.

— Ще се тревожим за това после — каза.

— Луд те напада посред нощ — отвърна Танит и повдигна вежди, — луд, който дори и когато беше нормален, те мразеше в червата, а ти ни казваш да забравим за случая, така ли?