Мрачни дни [bg]

— Моля?

— Прилеп. Влетя през прозореца.

— Как така… прилеп? Вдигаше се такъв шум, сякаш се биеш с някого.

— Чакай, чакай — обади се майка й. — Ние чухме как прозорецът се счупи едва след като шумотевицата тука вече беше започнала.

Проклятие.

Валкирия кимна.

— Ами, изглежда, той си е бил влязъл от преди. Мисля, че беше в онзи ъгъл. Може би е влетял преди няколко дни и, де да знам, сигурно е спал през цялото време.

— Стефани — каза баща й. — Тая стая прилича на бойно поле.

— Ами паникьосах се. Татко, беше просто прилеп, това е. Едър прилеп, при всички случаи. Събудих се, той пърхаше наоколо, после се блъсна в бюрото. Падна на пода, а аз се опитах да избутам леглото отгоре му. Той обаче изхвърча право през прозореца.

Надяваше се родителите й да не забележат факта, че парчетата натрошено стъкло до едно са вътре в стаята.

Баща й се поотпусна, доволен да усети облекчението след преживения страх.

— Помислихме, че се случва нещо ужасно.

Валкирия направи гримаса.

— Наистина можеше да се случи нещо ужасно. Можеше да ми се заплете в косата!

След като успокояваше родителите си още няколко минути и проверяваше стъпалата си дали не се е порязала, майка й й помогна да си оправи леглото в стаята за гости и чак след това най-после си казаха лека нощ.

Валкирия изчака, докато се увери, че и двамата са си легнали, след това стана и се промъкна до прозореца. Прекрачи перваза и скочи, като измести въздуха и се приземи леко долу на тревата. Босите й крака потънаха в ледената влага на росата и тя обви ръце около раменете си.

— Няма го вече — проговори зад гърба й Рийт.

Тя се извърна. Магът я гледаше, висок и красив по своя специален студено-плашещ маниер, в черно от главата до петите. Беше висок колкото Скълдъгъри и също толкова невъзмутим, но с това приликите не свършваха. И двамата бяха отлични учители. Скълдъгъри я учеше на елементална магия, а Соломон — на некромантия, но и двамата се отнасяха с нея като с равна. Не всички магове постъпваха така с учениците си. Друг общ талант на двамата беше склонността им да се появяват точно навреме в най-напечените ситуации — факт, който особено радваше Валкирия.

— Какво правиш тук? — попита тя. Не му благодари за помощта. Соломон Рийт не мислеше, че благодарностите са необходими.

Очите му проблеснаха и той се втренчи в нея.

— Дочух, че Рем Крукс бил забелязан да се мотае наоколо — отвърна. — Стори ми се логично да допусна, че търси именно теб. Както и се оказа.

— А защо не дойде да ме предупредиш? — попита Валкирия през тракащите си от студ зъби.

— Не е необходимо примамката да знае, че е примамка. Крукс щеше да усети капана и да се покрие.

— Не ми харесва да ме използват за примамка, Соломон, ясно ли е? Той можеше да нарани семейството ми.