Мрачни дни [bg]

— Просто искам да съм сигурна — изрече момичето и се втурна към вратата на кафенето. Изскочи навън и видя как Чабон завива зад ъгъла на Графтън Стрийт.

— Ей! — кресна след него, докарала най-яростната си физиономия.

Чабон се извърна. Ако донесеният от него череп беше истинският, той нямаше причини за паника. А ако не беше истинският, то… Чабон изпадна в паника и побягна през глава.

— Черепът е фалшив! — изкрещя Валкирия на останалите и хукна след търговеца, а Танит и Флетчър я последваха по петите.

Валкирия се вряза в тълпата, мъчеше се да не изпуска Чабон от поглед. Прескочи калъф на китара, сложен върху тротоара от уличен музикант, и на косъм се размина от човек статуя, боядисан със сребърен грим. Чабон сви вляво по една права, залята от слънцето улица, а торбата с парите подскачаше неудържимо в ръката му.

Ако улицата беше пуста, Валкирия щеше да изстреля пипало от мрак от пръстена си, да го омотае около глезените на беглеца и да го събори за секунда. Но край витрините на магазините наоколо се мотаеха поне двайсет души, а точно пред нея изведнъж застана просякиня и замоли за дребни. С ъгълчето на окото си Валкирия зърна Танит, която се прилепи до сградата отстрани, скочи и затича по фасадата противно на правилата на гравитацията. Валкирия преследва Чабон до следващата пряка, там той вдигна очи и видя как Танит маневрира над главата му в опит да му отреже пътя. Търговецът блъсна някакъв възрастен човечец и хлътна в Пауърскорт Център. Валкирия пое по първата успоредна улица и затича паралелно на посоката на бягство на търговеца. През грамадните витрини го видя как разблъска обядващите в ресторанта на търговския център и това доста го забави.

Стигна до Саут Уилямс Стрийт в момента, в който Чабон се измъкваше от Пауърскорт. Видя я, изпсува и побягна още по-бързо право през Касъл Маркет към старата викторианска сграда, приютила търговския пасаж на Джордж Стрийт. Валкирия разбра, че й е паднал в ръцете. Вече не можеше да й се измъкне.

През средата на колонадата на пасажа бяха поставени решетки, които ограничаваха пазаруващите в два успоредни потока. Под колоните се редуваха магазини за дрехи и за бижута, имаше и гледачка, която предсказва бъдещето, скрита зад червена плюшена завеса. Чабон избра лявата алея, втурна се по нея, разблъсквайки грубо хората. Препъна се в кашон със стари книги пред антикварната книжарница, Валкирия го настигна и скочи, коленете й го блъснаха в гърба. Търговецът се претърколи на земята, Валкирия стъпи право върху ръката му. Той изпищя от болка и се замята, успя да я препъне и тя тупна на паважа точно в мига, в който Чабон се изправи, стиснал торбата в здравата си ръка, но момичето в последния момент докопа една от дръжките и го задържа, а търговецът твърде късно си припомни, че Валкирия не е сама в преследването.