Зловеща паяжина [bg]

Недра хвърли поглед над рамото на мъжа си:

— Къде е дъното?

— Дълбокомерът отчита още седемдесет и пет фута вода надолу. Доста по-дълбоко, отколкото е наоколо. Може би има разлом в дъното. Мътилката изглежда по-гъста. Мисля, че открихме гейзер.

Щом хидроботът стигна мътилката, Колинс забави спускането му.

— Температурата се покачва.

— Да го задържим тук и да вземем проба.

От носа на хидробота изникна малка пипета. Помпата засмука малко вода в стерилна капсула. След като капсулата бъдеше запечатана, системата за взимане на проби се почистваше и пипетата се прибираше.

— По дяволите, иска ми се да имахме лабораторно оборудване, за да разберем открили ли сме нещо живо.

— Е, налага се да почакаме. Ще научим, като се приберем вкъщи.

Колинс възобнови спускането. Шестнайсет фута по-надолу водата пред камерите стана значително по-чиста. Светлините на хидробота пронизаха плътен облак прашинки, увиснал над дъното. Частиците просветваха в мощния лъч бяла светлина.

— Ще го задържа на трийсет фута над дъното, за да поразгледаме наоколо — каза Колинс. — Температурата на водата сега е към двадесет и четири градуса.

— Сякаш сме в кълбо от сняг.

— Само дето това не са снежинки, а вулканична пепел.

Колинс придвижи хидробота напред, за да огледа песъчливото дъно за някакъв признак, че на него съществува живот.

— Температурата на водата се покачва. Някъде тук трябва да има пукнатина.

— Ако я намериш, не приближавай хидробота прекалено, че ще изпържиш електрониката — предупреди го Недра.

— Знам какво правя — сопна ѝ се Колинс.

Той спря хидробота и бавно го завъртя. На четиридесет и три градуса вдясно Колинс видя как струя частици се издига от грозна скална маса, щръкнала на дъното като счупен зъб на праисторически звяр. Пепелявосивият пейзаж около горещия извор беше осеян с бели петна.

— Боже! Дали е това, което си мисля? — попита Недра.

Колинс преглътна тежко, гърлото му внезапно пресъхна и се сви. Той поведе хидробота напред, като внимателно го плъзгаше към най-близкото поле дъгоцветна белота. Докато скъсяваше разстоянието, сред привидно безформената маса започнаха да се различават дълги и тънки нишковидни израстъци. Колинс спря хидробота точно на един фут над тях. Завъртането с помощните двигатели раздвижи водата и влакната се разлюляха, сякаш вятър минаваше през житно поле. Малки прозрачни същества, подобни на медузи, се стрелнаха пред светлините на хидробота.

— Май засега ще минем и без лабораторно оборудване — каза Недра смаяно.

Колинс не можеше да откъсне очи от екрана.

— Изпратете съобщение на Лабораторията за реактивна тяга: Езерото Восток е живо.