Парижка вендета [bg]

Разнесоха се няколко пропуквания и вързопът се разтърси от куршумите, които го пронизаха. Позицията на стрелеца бе ясна — вдясно, близо до витрината, където бяха разположени полиците с историческа и музикална литература.

Малоун се отпусна на едно коляно и стреля в тази посока.

— Сега! — извика той на Колинс, който, явно разбрал какво се иска от него, бързо скочи от стълбите и се шмугна зад близкия плот.

Даващ си сметка, че скоро ще имат още компания, Малоун пропълзя наляво. За късмет не бяха в капан, тъй като при последния ремонт беше настоял плотът да бъде отворен от двете страни. Пистолетът му нямаше заглушител и той се надяваше, че някой навън е чул изстрела. За съжаление Хобро Плац обикновено беше пуст от полунощ до зазоряване.

Той стигна до далечния край на плота и приклекна. Колинс направи същото. Малоун закова очи в стълбището, очаквайки неизбежното. Няколко секунди по-късно забеляза тъмната сянка на втория нападател, която се показа иззад ъгъла с насочен пистолет.

Малоун го простреля в ръката. Разнесе се тежко изпъшкване и пистолетът изчезна. Другият нападател прикри придвижването му към вътрешността на книжарницата със серия от няколко бързи изстрела.

Очертаваше се патова ситуация. Малоун беше въоръжен, непознатите — също. Те със сигурност разполагаха с повече муниции, тъй като той не бе успял да вземе резервния пълнител на беретата си. За късмет онези насреща нямаше как да го знаят.

— Трябва да ги предизвикаме — прошепна Колинс.

— А колко са?

— Май само двама.

— Няма как да сме сигурни — поклати глава Малоун и в съзнанието му отново изплуваха кошмарите. Един-единствен път в живота си беше допуснал грешката да не преброи до три.

— Не можем да седим и да чакаме!

— Бих могъл да те предам на онези двамата и да се върна в леглото! — мрачно го изгледа Малоун.

— Можете, но няма да го направите.

— Не бъди толкова сигурен.

Все още помнеше думите на младия мъж. Хенрик Торвалдсен е в беда.

Колинс се плъзна край него и свали пожарогасителя от стената. Измъкна предпазителя, напусна укритието на плота и започна да пръска във въздуха, по посока на нападателите. Преди Малоун да успее да го спре, той вече беше намерил укритие зад една от полиците с книги.

Нелош ход, но…

Отговорът беше четири бързи изстрела. Куршумите пронизаха мъглата и се забиха в дървото и каменната облицовка. Малоун отговори с единичен изстрел. Разнесе се трясък на разбито стъкло. Чу бързи, отдалечаващи се стъпки. Студеният въздух го блъсна в лицето. Нападателите бяха изчезнали през витрината.

Колинс свали пожарогасителя.

— Избягаха — подвикна той.

Малоун искаше да бъде сигурен. Приведен ниско над земята, той напусна укритието на плота и се прехвърли зад близката полица. Продължи нататък и скоро стигна до последния ред. Оттам успя да зърне пушека, излитащ през разбитата витрина в мразовития въздух. Поклати глава. Поредната бъркотия.

— Тези бяха професионалисти — изправи се зад гърба му Колинс.