Договорът „Паганини“ [bg]

— Има ли някой вкъщи? — извиква той.

Минават няколко секунди, Йон Бенгтсон вдига чантата и прекрачва прага, затваря след себе си, изтрива крака в изтривалката и влиза в просторния коридор.

Чува се тиха музика от съседната стая. Запътва се към нея, чука и отваря. Голяма зала за гости, спартанска мебелировка от три дивана марка „Карл Малмстен“, ниска стъклена маса и малка картина на кораб в буря на стената. Леденосиня светлина струи от плоска, прозрачна музикална уредба. От тонколоните се носи меланхолично, почти мистично изпълнение на цигулка.

Йон Бенгтсон прави няколко крачки до двойната врата, отваря я и застава пред салон с високи прозорци в стил арт нуво. Лятната светлина се пречупва през малките горни стъкла.

Мъж се олюлява в средата на бялата стая.

Истински сюрреализъм.

Йон Бенгтсон стои и се взира в мъртвеца. Сякаш минава цяла вечност, преди да забележи въжето за пране, завързано за куката на полилея.

Елегантният мъж виси напълно неподвижен, като застинал във висок скок, с опънати ходила и върхове на обувките, сочещи към пода.

Обесен е, но това не е всичко, нещо не е както трябва, нещо не е наред.

Полицаят не бива да прекрачва прага. Мястото, където го е открил, трябва да остане непокътнато. Сърцето му бие силно, пулсът е ускорен, едва преглъща, но не може да откъсне поглед от висящия мъж в празната стая.

Едно име изплува в съзнанието на Бенгтсон, само като шепот: „Юна, трябва да говоря с Юна Лина“.

Никакви мебели, само един мъртвец, който по всяка вероятност е Карл Палмкруна, генералният директор на Инспектората за стратегически продукти.

Въжето е завързано по средата на тавана за куката в центъра на розетката.

„Как ли се е качил?“, мисли си Йон Бенгтсон.

Височината е най-малко три метра и половина.

Опитва се да се успокои, да събере мислите си и да отбележи всичко, което вижда. Лицето на обесения е бледо като навлажнена захар, струва му се, че вижда само няколко кървящи точки в облещените очи. Облечен е в тънък шлифер върху светлосивото сако на костюма, обут е с обувки с нисък ток. Черно куфарче и мобилен телефон лежат на паркета встрани от локвата урина, точно под трупа.

Обесеният изведнъж потрепва.

Йон Бенгтсон си поема дъх.

Чува се тежък тропот по тавана, удари с чук, някой крачи над главата му, отново тропот и тялото на Палмкруна пак трепва.

Шум от бормашина, после тишина. Някой крещи нещо. Нужен му е още кабел, макара, това се чува.

Йон Бенгтсон усеща, че пулсът му се успокоява, когато се връща в салона. Външната врата на антрето е отворена. Сигурен е, че беше я затворил, но може и да греши. Напуска апартамента, преди да докладва в отдела обаче, позвънява на Юна Лина от Националната полиция.