Договорът „Паганини“ [bg]

— Томи Куфоед и Натан Полок от отдел „Убийства“ — представя ги Юна.

Тихо се поздравяват.

— Вратата беше отключена, когато влязох — започва да разказва Йон. — Чух музика и открих Палмкруна обесен в един от просторните салони. През годините съм намирал какви ли не старчета, но този път, се съмнявам… едва ли става дума за самоубийство с оглед позицията на Палмкруна в обществото…

— Добре че се обади — казва Юна.

— Разгледа ли мъртвеца? — пита рязко Томи Куфоед.

— Не посмях дори да се приближа до него — отвръща Йон.

— Много добре — промърморва Куфоед и двамата с Йон Бенгтсон слагат на пода плоскости, на които да стъпят.

След малко Юна и Натан Полок са готови да влязат. Йон чака до синия диван. Сочи двойната врата, леко открехната към светлия салон. Юна продължава напред, стъпвайки върху плоскостите, и бута вратата.

Усеща топлината от потоците слънчева светлина през високите прозорци. Карл Палмкруна виси по средата в светъл костюм, шлифер и леки обувки. Бялото лице е накацано от мухи: те снасят малки жълти яйца около очите и ъгълчетата на устните и кръжат около локвата урина и елегантното куфарче на пода. Тънкото въже е впито в шията, белегът е тъмночервен, кръв се е стекла надолу по ризата.

— Убийство — отсича Томи Куфоед, нахлузвайки чифт ръкавици.

От троснатия тон няма и помен, усмихнат застава на колене и започва да снима висящия труп.

— Шийните прешлени със сигурност са засегнати — отбелязва Полок.

Юна поглежда към тавана, а после към пода.

— Касае се за демонстрация — потръпва Куфоед и не спира да снима мъртвеца. — Имам предвид, че убиецът държи да покаже стореното, да каже нещо, да бъде чут.

— Това си помислих и аз — бърза да се съгласи Йон Бенгтсон. — Салонът е празен, няма столове или стълба, по които да се покачи.

— Какво иска да каже тогава? — продължава Куфоед, снижава камерата и оглежда тялото с присвити очи. — Обесването се свързва с предателство, Юда Искариот, който…

— Чакай малко — внимателно го прекъсва Юна.

Гледат неясния му жест към пода.

— Какво има? — пита Полок.

— Мисля, че е самоубийство — отвръща Юна.

— Типично. — Томи Куфоед се смее прекалено високо. — Плеснал с криле и полетял към…

— Куфарчето — продължава Юна. — Ако е било изправено, щял е да стигне.

— Но не до тавана — възразява Полок.

— Може да е подготвил примката предварително.

— Да, макар да си мисля, че грешиш.

Юна свива рамене и измънква:

— Заедно с музиката и възлите така…

— Няма ли поне да погледнем куфарчето? — упорства Полок.

— Първо трябва да проверя за следи — предупреждава Куфоед.

Мълчаливи съзерцават прегърбеното тяло на Томи Куфоед, който пропълзява и разгръща на пода черен пластмасов филм с тънък желатинов слой. Притиска го внимателно с гумен валяк.