Тайната на фараоните [bg]

— Твоят товар е в първата редица контейнери — обясни Брако. — Последвай ме.

Те хукнаха да бягат, като скачаха от контейнер на контейнер. Когато стигнаха до предната редица, Брако се спусна между контейнерите на палубата.

Египтянинът остана с него и се скриха за миг между двете огромни метални кутии. Сега стрелбата беше много по-нарядко: изстрел тук, после там. Битката приключваше.

— Този е — каза Брако.

— Отвори го — нареди египтянинът.

Брако отвори с капитанския ключ катинара и дръпна силно лоста, който залостваше вратата. Потрепна, когато старите панти изскърцаха пронизително.

— Влизай — нареди египтянинът.

Брако пристъпи в мрака на контейнера и включи фенерче. Една от цилиндричните цистерни с пропан заемаше по-голямата част от пространството, но до задната стена бяха белите варели с товара на египтянина.

Брако отведе Амон Та до тях.

— Сега какво? — попита Брако.

Египтянинът не отговори. Вместо това свали капака на един от варелите и го сложи настрани. За изненада на Брако от ръба на варела се разля бяла мъгла, която се спусна надолу.

— Течен азот? — попита той, щом усети внезапния студ. — Какво има вътре, за бога?

Амон Та продължаваше да не му обръща внимание, действаше в мълчание, извади една криогенно охладена бутилка със странен символ. Докато се взираше в него, Брако започна да загрява, че вероятно това е нервнопаралитичен газ или някакво биологично оръжие.

— Те това ли търсят — попита той, като скочи към египтянина и го сграбчи. — Не искат пропана или пари за защита. Искат теб и този химикал. Ти си причината да избият хората ми!

Нападението му хвана египтянина неподготвен, но той се окопити бързо. Освободи се от Брако, изви една от грамадните му ръце зад гърба и го хвърли на земята.

Миг след като се строполи, Брако усети тежестта на египтянина на гърдите си. Погледна към две безмилостни очи.

— Вече не ми трябваш — каза египтянинът.

Остра болка прониза Брако, когато триъгълен кинжал се заби в корема му. Египтянинът го изви, извади го и се изправи.

Агонизирайки, Брако се напрегна и после се отпусна. Главата му се удари в металния под на контейнера, докато той притискаше корема си и усещаше тъмната топла кръв, която се пропиваше в дрехите му.

Щеше да е бавна и мъчителна смърт. Смърт, която египтянинът не виждаше нужда да ускорява, докато бавно и спокойно бършеше кръвта от дебелото триъгълно острие, после го плъзна пак в ножницата, извади сателитен телефон и натисна само един бутон.

— Корабът ни беше нападнат — каза на някого в другия край на линията. — Явно престъпници.

Последва дълга пауза и после египтянинът поклати глава.

— Твърде много са, за да се бия… Да, знам какво трябва да се направи. Тъмната мъгла няма да попадне в чужди ръце. Напомни за мен на Озирис. Ще се видим в отвъдното.

Затвори, тръгна към другия край на цистерната с пропан и използва голям извит ключ, за да отвори една клапа. Газът започна да изтича със силно съскане.