Тайната на фараоните [bg]

— Защо корабът е тъмен? — попита направо Амон Та. — Защо променяме курса?

— Не се ли сещаш защо?

След миг размисъл египтянинът като че ли разбра. Извади деветмилиметров пистолет от колана си, отпусна го до тялото си и отиде до вратата, откъдето се вгледа в тъмната морска шир.

— Зад нас — каза Брако.

Още докато изричаше това, капитанът разбра, че е сгрешил. Два лъча грейнаха отдясно на носа, единият озари мостика с ослепително сияние, а другият — перилата.

Две надуваеми лодки приближаваха. Брако инстинктивно обърна кораба към тях, но нямаше смисъл, те описаха широка дъга и обърнаха, като бързо последваха курса им и ускориха.

Бяха хвърлени абордажни куки, те се закачиха за трите метални въжета, които служеха като перила на кораба. След секунди две групи въоръжени мъже започнаха да се изкачват към палубата на „Торино“.

Прикриващ огън отекна от лодките.

Дори когато един откос разби прозореца на мостика и рикошира в стената, египтянинът не потърси укритие. Вместо това пристъпи спокойно зад дебелата преграда, погледна навън и стреля няколко пъти.

За изненада на Брако, Амон Та беше уцелил двама от нападателите със съвършени изстрели в главата въпреки пълния мрак и трудния ъгъл. Третият изстрел изгаси единия прожектор, който беше насочен към тях.

След това египтянинът отстъпи назад, без да бърза и без излишни движения, и последва автоматичен откос.

Брако остана на палубата, докато куршумите трещяха из мостика. Един ожули ръката му. Друг разби бутилка самбука, която той пазеше за късмет. Щом течността се разтече по палубата, Брако реши, че това е лош знак. Трите кафеени зърна в бутилката трябваше да са предвестници на просперитет, здраве и щастие, но не се виждаха никъде.

Вече ядосан, Брако извади своя пистолет от раменния си кобур и се приготви да се бие. Погледна към египтянина, който все още стоеше прав. Поведението и точността му бяха променили мнението на Брако за него. Той не знаеше кой е този човек, но внезапно осъзна, че се взира в най-смъртоносния мъж на кораба.

Добре поне, че е на наша страна, помисли си.

— Отлична стрелба — извика. — Може би съм те подценил.

— Може би съм искал да ме подцениш — отвърна египтянинът.

Още изстрели изгърмяха в тъмното, този път от кърмата на кораба. В отговор Брако стана и стреля през разбития прозорец, на сляпо.

— Хабиш муниции — каза египтянинът.

— Печеля време — каза Брако.

— Времето е на тяхна страна. На борда на кораба ти се качиха поне десетина мъже. Може би повече. Още една гумена лодка приближава кърмата.

Втора престрелка откъм кърмата потвърди думите му.

— Лоша работа — отвърна Брако. — Шкафът с оръжията е на долната задна палуба. Ако хората ми не успеят да стигнат до него или да се върнат оттам, онези ще са много повече от нас.

Египтянинът тръгна към вратата, открехна я и се вгледа по прохода.

— Явно вече е така.

Чу се тропот и Брако се приготви за бой, но египтянинът отвори вратата, за да пропусне един куцащ, окървавен моряк.