Нощни удоволствия
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощни удоволствия». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Искало ли ти се е някога да знаеш какво е да си безсмъртен? Да се носиш в нощта и да преследваш онези, които застрашават човешките същества? Да притежаваш несметно богатство и безмерна сила? Такова е моето съществуване, но то е мрачно и опасно. Герой съм за хиляди, но никой не ме познава. И харесвам живота си точно такъв.
Или поне така си мислех, докато една нощ не се озовах вързан с белезници за най-лошия си кошмар – консервативна жена със закопчана блуза. Или както бе в случая с Аманда – със закопчана чак до брадичката блуза. Тя е интелигентна, секси, остроумна и не иска да има нищо общо със свръхестественото, или с други думи – с мен.
Да съм привлечен от Аманда Деверо противоречи на всичките ми принципи. Да не споменаваме факта, че последния път, когато се влюбих, изгубих не само човешкия си живот, но и душата си. Всеки път щом видя Аманда се улавям, че ми се иска да повярвам отново. Да повярвам, че любовта и верността съществуват.
И което е дори по-лошо – улавям се, че се питам дали е възможно жена като Аманда да заобича мъж, чието сърце е толкова освирепяло и увредено от предателства, че не е сигурно дали ще може да тупти някога отново.
Кириан Тракийски
Колко жалко наистина. Но пък той бе свикнал хората да се страхуват от него. Това бе проклятие и спасение за такива като него.
— Кой подслушва? — попита жената шепнешком.
Той отвори очи, наслаждавайки се на мекия й мелодичен глас. Много обичаше провлечения южняшкия говор, а тази жена произнасяше думите гальовно, сякаш се плъзгаха по езика й като фина коприна.
Въпреки желязната му воля, тялото му ожесточено реагираше на нейната близост. В него се надигна желанието да целуне пълните й, полуотворени устни, да разтвори широко бедрата й и да потъне дълбоко в нея.
О, да, той би могъл да се наслади на тази жена. На всяко кътче от тялото й.
Кириан се отдръпна леко, за да разгледа по-добре лицето й. Тъмнокестенявата й коса бе изпъстрена с по-светли кичури, които проблясваха на светлината. В тъмносините й очи се четеше объркване, гняв и силен характер. Те одухотворяваха едно изкусително лице, на което имаше мъничка бенка, точно под дясното око. Тя бе единственото нещо, което я отличаваше, от сестра й.
Тя и ароматът й.
Табита употребяваше скъпи парфюми, които буквално дразнеха изострените му сетива, докато тази жена ухаеше на рози и нежност.
Точно тогава Кириан я пожела и желанието му бе толкова неистово, че направо го зашемети. Бяха минали векове, откакто бе пожелавал така жена. Векове, откакто не бе изпитвал никакво чувство.
Лицето на Аманда поруменя, когато усети смущаващата му възбуда до корема си. Мъжът може и да не беше мъртъв, но със сигурност бе корав. И това нямаше нищо общо с трупното вкочанясване.
— Слушай, приятел, наистина си мисля, че трябва да си намериш друго място за почивка.
Погледът му се спря жадно на устните й и тя съзря дивия копнеж в тъмните му като нощ очи. Той стисна челюсти, сякаш се бореше със себе си. Мъжката му сила и явната му сексуалност направо я зашеметиха. Както лежеше под него, изведнъж си даде сметка колко е уязвима и в същото време колко много й се иска да целуне неговите добре оформени устни. Тази мисъл едновременно я изплаши и развълнува.
Непознатият примигна и лицето му стана безизразно, сякаш се скри зад маска. Той я пусна. Когато се отдръпна от нея, тя видя кървавото петно върху розовия си пуловер.
— Боже мой — ахна. — Ти кървиш.
Кириан въздъхна дълбоко и седна до нея.
— Раната ще заздравее.
Аманда бе поразена от равнодушния му тон. Съдейки по количеството кръв по дрехата си, раната трябваше да е доста сериозна и при все това той не показваше никакви признаци, че страда.
— Къде си ранен?
Мъжът не отговори. Вместо това прокара лявата си ръка през светлокестенявата си коса. Замря за миг, взирайки се в белезниците, после започна ядосано да дърпа закопчаната сребърна гривна на дясната си китка.
От страховития, студен блясък в очите му Аманда разбра, че белезниците го безпокоят дори повече, отколкото нея самата. Сега, когато беше буден и не лежеше върху нея, тя бе поразена от мрачната изразителност на чертите му. В лицето му имаше нещо много романтично и завладяващо.
Нещо героично.
Доста лесно можеше да си го представи облечен като аристократ от времето на Регентството или като средновековен рицар. Класическите му черти притежаваха някакво особено, неподдаващо се на описание излъчване, което изглеждаше странно не на място в този модерен свят.
— Гледай ти — каза един безплътен глас. — Нощният ловец се е събудил.
Аманда разпозна злобния глас на човека, който я бе ударил в дома на Табита.
— Дези, дребосъко — отвърна укорително мъжът до нея, като огледа кафявите стени. — Виждам, че още въртиш детските си номера. Защо не се държиш като добър деймон и не ми се покажеш?
— Всяко нещо с времето си, Нощен ловецо, всяко нещо с времето си. Виждаш ли, аз не съм като другите, които бягат и се разтреперват от страх от големия лош вълк. Аз съм големият лош ловец, който убива този вълк. — Безплътният глас направи драматична пауза. — Ти и Табита Деверо безмилостно преследвахте моите събратя, сега дойде време и вие да научите що е страх. Когато настъпи моментът да приключа с вас, ще ме молите да ви убия.
Нощният ловец наведе глава и се засмя.
— Драги ми Дези, никога през живота си не съм се молил и по-скоро слънцето ще се пръсне на парчета, отколкото да моля за нещо такъв като теб.
— Проявяваш високомерие — отвърна Дези. — Толкова обичам да наказвам за това провинение.
Нощният ловец скочи на крака и Аманда видя раната на хълбока му. Ризата му бе леко разкъсана и имаше кърваво петно на пода, където бе седял. Но той сякаш не забелязваше, че е ранен.