Нощни удоволствия
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощни удоволствия». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Искало ли ти се е някога да знаеш какво е да си безсмъртен? Да се носиш в нощта и да преследваш онези, които застрашават човешките същества? Да притежаваш несметно богатство и безмерна сила? Такова е моето съществуване, но то е мрачно и опасно. Герой съм за хиляди, но никой не ме познава. И харесвам живота си точно такъв.
Или поне така си мислех, докато една нощ не се озовах вързан с белезници за най-лошия си кошмар – консервативна жена със закопчана блуза. Или както бе в случая с Аманда – със закопчана чак до брадичката блуза. Тя е интелигентна, секси, остроумна и не иска да има нищо общо със свръхестественото, или с други думи – с мен.
Да съм привлечен от Аманда Деверо противоречи на всичките ми принципи. Да не споменаваме факта, че последния път, когато се влюбих, изгубих не само човешкия си живот, но и душата си. Всеки път щом видя Аманда се улавям, че ми се иска да повярвам отново. Да повярвам, че любовта и верността съществуват.
И което е дори по-лошо – улавям се, че се питам дали е възможно жена като Аманда да заобича мъж, чието сърце е толкова освирепяло и увредено от предателства, че не е сигурно дали ще може да тупти някога отново.
Кириан Тракийски
Или пък сестра й отново се бе опитвала да готви.
Чу Терминатор да лае в спалнята.
— Идвам — подвикна Аманда на кучето и затвори вратата, светна лампата и тръгна да прекосява всекидневната.
Беше на крачка от коридора, когато в главата й прозвуча гласче, което й изкрещя да бяга. Преди да успее да мигне, осветлението угасна и някой я сграбчи изотзад.
— Е, добре — каза кадифен глас в ухото й. — Най-сетне те пипнах, малка вещице. — Стиснаха я по-здраво. — Време е да те накарам да страдаш.
Нещо я удари по главата и тя рухна на пода.
2
Аманда отвори очи, измъчвана от силна пулсираща болка в главата. Чувстваше се отвратително.
Какво се бе случ…
Тя се напрегна при спомена за мъжа, когото така и не видя. Спомни си думите му.
Ужасена, младата жена се опита да стане и откри, че лежи на студен бетонен под в малка, потънала в прах стая и е прикована с белезници за непознат русокос мъж.
В гърлото й се надигна вик, но успя да го потисне.
„Не се паникьосвай, не и докато не разбереш всички факти. По всяка вероятност Табита е изпълнила заканата си за импровизирана среща, точно както навремето уж случайно те заключи в килера с Ранди Дейвис за цели три часа. Или когато те «отвлече» в багажника на колата си с онзи странен музикант.“
Сестра й винаги използваше нетрадиционни начини, за да я запознава с момчета. Обаче трябваше да признае, че обикновено Табита не ги удряше, така че да загубят съзнание, преди да ги срещне.
И все пак при близначката й винаги имаше първи път. А екстремна среща с непознат беше съвсем в неин стил.
Стараейки се да остане спокойна, докато получи повече информация, Аманда се огледа. Двамата с мъжа бяха затворени в малка стая без прозорци и с ръждясала метална врата. Врата, която не можеше да достигне, без да влачи своя „приятел“ по пода.
В помещението нямаше мебели, нито каквото и да е друго. Единствената светлина идваше от малка крушка, която висеше в средата на тавана.
Добре, значи не беше в непосредствена опасност.
Без изобщо да се чувства успокоена, тя погледна мъжа зад себе си. Той лежеше с гръб към нея и беше или мъртъв, или в безсъзнание.
Предпочитайки втората възможност, Аманда леко се примъкна до него. Той изглеждаше доста висок и лежеше така, сякаш е бил грубо блъснат на пода.
С треперещи крака, тя се изправи бавно на колене и се наведе над него, за да не се извие ръката му още повече.
Мъжът не помръдна.
Аманда го огледа от глава до пети. Дългото черно кожено яке и черните дънки, съчетани с черна блуза без яка, му придаваха изключително опасен вид, макар да лежеше безпомощно на пода. Беше обут с черни рокерски ботуши със странни сребърни инкрустации на токовете.
Чупливата му руса коса, дълга до яката на дрехата му, бе паднала върху лицето му и скриваше чертите му.
— Извинете — прошепна Аманда, като посегна да пипне ръката му. — Жив ли сте?
Дъхът й секна, щом докосна твърдия му гладък бицепс. Изпруженото му на пода тяло бе стегнато като стоманена пружина. По него нямаше грам тлъстина. Той бе въплъщение на гъвкавост и огромна сила.
Мили боже!
Преди да успее да се въздържи, Аманда прокара ръка по рамото му. Боже какво усещане!
Въздъхна възхитено.
— Хей, младежо! Господине? — Тя се опита да разтърси твърдото му мускулесто рамо. — Господин Готика, бихте ли се събудили, за да мога да си тръгна? Наистина не искам да стоя в килера с мъртвец повече, отколкото е необходимо. Хайде, моля ви, не превръщайте всичко това в „Уикенд у Барни“1. Аз съм сама, а вие наистина сте много, много едър мъж.
Той не помръдна.
„Добре, ще пробвам нещо друго.“
Като прехапа устни, Аманда го обърна по гръб. Косата се плъзна от лицето му и яката на дрехата му падна назад.
Дъхът й секна. Сега наистина бе впечатлена. Той беше прекрасен. Имаше аристократични черти, силна, ясно изразена долна челюст, високи скули и едва забележима трапчинка на брадичката.
Непознатият притежаваше рядка мъжка красота, която малко жени имаха щастието да видят от плът и кръв. Нещо повече, той имаше най-хубавите устни, които бе виждала. Пълни и изразителни, те бяха създадени само за дълги, страстни целувки.
Всъщност единственият недостатък на лицето му беше тънкият белег, който минаваше по ръба на челюстта му, от ухото до брадичката.
1
Американска черна комедия на режисьора Тед Кочеф. — Б.пр.