Нощни удоволствия

Той й хвърли бърз поглед. Не беше красива в класическия смисъл на думата, но в нейните бадемовидни очи имаше някакъв екзотичен чар, който й придаваше невероятно обаяние. Дългата й махагонова коса обгръщаше нежните й рамене. Но най-пленителни бяха сините й очи. Излъчващи допреди малко топлина и интелигентност, сега те го гледаха злобно.

Бузите й се покриха с лека руменина, от което цветът на очите й стана малко по-тъмен. Независимо от опасността, в която се намираха, той се чудеше как ли би изглеждала след цяла нощ, прекарана в необуздан и изтощителен секс. Можеше да си представи потъмнелите й от страст очи, разрошената й коса, зачервените й от наболата му брада бузи, влажните й, подпухнали от целувките му устни. При тази мисъл цялото му тяло пламна.

Докато не почувства познатото боцкане в тила си.

— Скоро ще се зазори.

— Откъде знаеш?

— Просто знам. — Той я дръпна наляво, след това започна да разглежда покритите с ръжда стени за някакъв път за бягство. — След като бъдем освободени, ще трябва да намерим начин да се отървем от тези белезници.

— Колко мило от твоя страна да уточниш очевидното. — Аманда огледа тялото му и видя зеещата рана през скъсаната му дреха. — Наистина трябва да се погрижиш за това.

— Не дай боже да ми изтече кръвта, нали? — попита саркастично Хънтър. — Тогава ще трябва да мъкнеш със себе си моя разлагащ се труп.

Тя сбърчи нос от отвращение.

— Чудя се възможно ли е да бъдеш по-гаден? Господи! Като юноша, кой ти беше идолът? Борис Карлоф4?

— Всъщност Ханибал5.

— Опитваш се да ме уплашиш, нали?6 — попита тя. — Е, няма да се получи. Израснала съм в къща с разгневен полтъргайст и две сестри, които призовават демони, само за да се бият с тях. Мой човек, виждала съм всичко, така че гробовният ти хумор изобщо не ми въздейства.

Преди Хънтър да осъзнае какви са намеренията й, девойката сграбчи долния край на ризата му и я вдигна.

Аманда замръзна при вида на голия му корем. Той бе плосък и стегнат, а на коремните му плочки би завидял всеки културист. Но това, което я накара да ахне, бяха множеството белези по кожата му. Нещо по-лошо, тя видя ужасната рана на хълбока му, зейнала точно под най-долното му ребро.

— Боже мили, какво ти се е случило?

Той дръпна ризата си надолу и направи крачка назад.

— Ако имаш предвид белезите, ще са ми нужни години, за да ти разкажа за всеки от тях. А ако имаш предвид раната, получих я от тринайсетгодишен аполит, когото взех погрешка за нуждаещо се от помощ дете.

— Попаднал си в капан?

Хънтър сви рамене.

— Не ми е за първи път.

Аманда преглътна мъчително, оглеждайки тялото му. Обгръщаше го аура на опасност и смърт. Той се движеше плавно и грациозно като хищник, а очите му… Те като че ли можеха да виждат нещо повече от заобикалящата ги среда. Тези нечестиви черни очи излъчваха неописуема неземна светлина.