Дъщеря назаем [bg]

След като строителите приключиха, това се превърна в дневното царство за нея и за Оли. Синът й си играеше на воля на постелката на пода в широкия хол, който беше топъл дори посред най-дълбока зима благодарение на подовото отопление. Ема не криеше, че промените се дължаха и на желанието й да остави и свой собствен отпечатък върху къщата. Крайно време беше да спре да се чувства като гост тук. Новото разширение беше нейното лично пространство.

— Лондонският мост май ще падне, ще падне, ще падне — запя тя, влезе в кухнята, светна лампата и се обърна към мивката, където я очакваха чиниите от обяда. Оли взе да подскача в прегръдките й и заудря рамото й с ръчичка.

— Ей! Ей! — развика се той.

— И ти ли пееш, пиленце? — засмя се Ема.

Тя го сложи внимателно в столчето му, но той не гледаше нея.

— Ама че смешно човече си — каза му тя и го целуна по нежната руса косица.

После обърна очи към мрачния ден навън. Под черните, натежали от дъжда облаци цареше такъв мрак, че се наложи да светне лампите в кухнята, въпреки че беше рано следобед.

Очите й се спряха на градината, която отчаяно се нуждаеше от грижа. Строителите не бяха проявили добрината да пазят моравата и цветните лехи, докато тъпчеха наоколо в работните си обувки, но Ема всъщност се радваше. Представяше си пролетните дни, които съвсем скоро щяха да ги окъпят в слънчева светлина — Оли щеше да си играе на голямата непромокаема постелка, а тя щеше да измисли проект за истинска дворна градина с много рози. Розите бяха сред любимите й цветя.

За момент изпадна в транс, вторачена в нищото. Умът й се понесе към лятото — градината щеше да бъде завършена, а новопосадените в лехите цветя щяха да са отрупани с цвят. Почти усети аромата на лавандулата, която възнамеряваше да засади по краищата.

Не беше сигурна кога точно се случи. Не беше отделен момент във времето, беше по-скоро постепенно осъзнаване — докато се взираше невиждащо в тъмния прозорец, замечтана за предстоящите месеци на щастие, тя забеляза с крайчеца на окото си някакво движение. Промени фокуса на очите си от градината към повърхността на стъклото — ярките кухненски лампи го бяха превърнали в идеално огледало на фона на тъмното небе навън.

Всички нервни окончания в тялото й настръхнаха и тя се сепна, щом умът й най-сетне осмисли какво вижда.

Чифт очи. Чифт очи, които бяха зад нея и я гледаха.

Съвсем близо зад нея.

В нейната кухня.