Дъщеря назаем [bg]

— Махай се! Махай се от дома ми веднага. Плашиш детето ми — нареди тя, като се стараеше да звучи решително.

Това е просто дете, каза си. Ти владееш положението.

Пое риска да погледне Оли — действително изглеждаше объркан. Погледът му се местеше между мама и момичето, а тъмносините му очи плувнаха в сълзи заради напрежението, което тегнеше във въздуха наоколо. Ема протегна ръка и го погали по лицето с опакото на пръста си.

— Шш. Всичко е наред, бебчо.

Предпочиташе да не крещи повече на момичето, но искаше то да си тръгне. Нащрек и за най-малкото движение от негова страна, тя взе чашата на Оли от кухненския плот и му я подаде. В момента момичето не гледаше нея. То стрелкаше очи из кухнята с леко смръщени вежди. Път за бягство ли търсеше?

Ема се обърна към Оли. Той седеше в столчето, вперил очи в момичето; докато се взираше в нежните му руси къдрици и пухкавите бузи, навлажнени от няколкото сълзи, Ема усети как гневът й се надига. Никой нямаше да нарани детето й. Прозря с решителност, че ако момичето дръзне да се доближи до Оли, тя е готова да се изправи срещу ножа с голи ръце, без да се замисля и за секунда.

Нямаше представа как да постъпи. Дейвид щеше да се върне чак след няколко часа. Макар че не беше нужно момичето да го разбира.

— Виж, не знам защо си тук и какво искаш, но съпругът ми ще се прибере всеки момент. Предупреждавам те…

Тя замлъкна. Не искаше да заплашва. Кой знае, момичето може да беше психично болно и Ема да предизвика бурна реакция със заплахите си.

— Моля те, просто кажи нещо.

Ема прехвърли в угрижения си ум всичко случило се досега. Ако целта на момичето е била да ме нападне, можеше да го направи спокойно, преди да си дам сметка за присъствието й, каза си. То обаче беше останало безмълвно, безизразно, поне до момента, в който реши, че Ема се кани да се свърже с полицията. Явно искаше нещо от нея, но тя нямаше представа какво точно. Внезапно я озари прозрение: дали пък просто не можеше да говори?

— Знам, че не искаш да говориш с мен, но ако ти дам лист хартия и химикалка, ще ми напишеш ли името си? — предложи тя.

После издърпа стола на Оли леко назад, по-далеч от новодошлата, взе едно тефтерче и химикалка от полицата над плота и ги побутна през масата към нея.

— Моля те, напиши ми как се казваш. Не знам как да се обръщам към теб, а за да ти помогна, трябва да знам коя си.

Момичето се втренчи в Ема, без да обръща внимание на листа и химикалката пред себе си.

Ема затвори очи в отчаяние. Може би Дейвид щеше да постигне по-голям успех. Ако ли пък не, всичко оставаше в ръцете на полицията.

Мисълта за съпруга й като че го призова магически и в потискащата тишина нахлу боботенето на мощен двигател. Рейнджроувърът на Дейвид сви в алеята до къщата. Макар и облекчена, Ема нямаше представа какво го беше довело у дома толкова рано.

Няколко секунди по-късно входната врата се затръшна. Ема копнееше да се втурне в антрето, за да го посрещне, но се опасяваше, че ако обърне гръб на момичето, то ще изчезне и никой няма да й повярва, че изобщо е било тук.