Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Гордост [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Гордост [bg]

Электронная книга - «Гордост [bg]». Краткое содержание книги:

След „Пилето“ и „Отбой в полунощ“, българският читател отново има възможност да се срещне с американския писател Уилям Уортън. Това не е истинското му име. Уилям се казва неговият кръстник, а Уортън е моминската фамилия на майка му. Малцина познават лицето му, защото досега не е допуснал нито един журналист с фотоапарат или камера край себе си. Американец е, но живее във Франция. Писател е, но се прехранва като художник. И като всеки художник ненавижда подреденото и осигурено еснафско съществуване. Живее на яхта някъде по Сена. Това е най-подробната биография, която може да се събере и напише за този загадъчен американец в Париж. Загадъчен, подобно на двузначното заглавие, което е дал на романа си „Гордост“, защото освен този най-непростим измежду смъртните грехове, въпросната английска дума означава и „семейство“, но не какво да е, а единствено семейство лъвове. Едно момче расте под нежната закрила на своите родители, в задушевната атмосфера на домашния кът; един младеж възмъжава в самотата на отдалечена ферма, в страданията на войната и опасностите на автомобилния спорт; един лъв остарява, непознал свободата на саваната. И всеки един от тях, и малкото момче, и улегналият мъж, дори и застарелият лъв се лутат в дебрите на живота, търсят своето място в него. Ще го намерят: единият в семейството, другият в любовта, третият в смъртта. Уилям Уортън ни разказва за непреходните неща в живота. Избира думите си да бъдат прости и ясни, сякаш говори на скупчили се край огъня, зажаднели за приказки деца. Иглика Василева — преводач
„После вглъбено и методично, без да бърза, черпейки от скрития опит на дремещите в него инстинкти, Тъфи разкъсва дрехите на Джими и му разпаря корема. Изважда вътрешностите и отначало ги опитва бавно и внимателно, а после започва яростно да ръфа всичко наред. Наведен над жертвата си, припряно дъвче необикновената си плячка. Оглозгва почти целия гръден кош; настървено подбутва тялото, подмята го, хапе го, дави го, души го и накрая откъсва големи парчета месо от бутовете. След първите десет минути се поуспокоява и дори с известна нежност обелва широките триглави мускули, под които лъсва големият трохантер на бедрената кост. След това, като използва страничните си зъби, като с ножица отрязва едната ръка на Джими високо над рамото. Държи я в устата си, а от нея капе кръв“.
1 ... 4 5 6 7 8 9 10 11 12 ... 122
Перейти на страницу:

Обядът в нашата къща обикновено се състои само от доматена супа и яхния с чушки или пък от телешки бульон и сандвичи, но с татко на масата е винаги забавно.

Той много умее да разправя смешки. Любимата му е как докато лъска паркета в банката, все си отваря очите на четири, та дано от всичките тези пари, дето ги прехвърлят през деня, някое петаче да се е изплъзнало от пачката и да е паднало на пода. И така разказва, сякаш ще намери банкнотата, но тя винаги се оказва или обвивка на дъвка, или изгубена кърпичка, или пък… веднъж измисли, че било празна картонена кутия от моливи. Аз си знам, че и да намери пари, татко ще ги върне на банката, но пак ми е интересно да го слушам; много харесвам как си ги измисля всичките истории.

Другата му смешна случка е как се счупва паркетолъскачката. Тези машини са много стари и аз си мисля, че никой друг, освен моя баща не може да работи с тях. Той беше в една бригада с още трима души, но и тримата си нямали хабер от техника, дори и Рой Кърлин, нищо, че им беше шеф.

Та онзи ден по обяд мама подаде на татко писмото, което беше дошло със сутрешната поща. Тя цялата трепереше от възбуда. Татко седна и взе да дроби залци хляб в супата си; остави писмото на масата до чинията си и само бегло го погледна, като продължи да дроби хляба. Мама не я свърташе на едно място и току надничаше зад рамото му. Пликът беше от онези, които имат малко целофанено прозорче, през което се вижда името на татко и нашия адрес: 7066 Кловър Лейн, Северен Дарби. Но Стоунхърст Хилс липсваше.

— Дик, моля те, отвори го. Цяла сутрин стоя на тръни, чакам те да станеш. Какво толкова се помайваш? Стига си го зяпал това писмо — замоли го тя и сложи ръка на рамото му.

Татко вдигна очи към нея и взе ръката й, дето беше на рамото му.

— Лора, какво мислиш, че могат да ми напишат на мен тия от „Джей Ай“, дето да ме зарадва? Дори и да пишат, че съжаляват, задето затвориха завода, че бил на загуба и изхвърлиха на улицата всички до един, та и такива като мен, дето са им работили цели девет години, пак пет пари не давам.

Но въпреки това той взе ножа и разряза плика, а ножът бе целия омазан в маргарин. И тогава го прочете на глас. Облегна се назад и заизрича думите бавно и натъртено като свещеник, когато чете Евангелието. Вече имало работа, за него специално е открито място в същия цех и заплатата била трийсет и седем долара и петдесет цента на седмица. Имаше и други неща в писмото за това кога и къде да се яви и тям подобни, но това беше главното.

Още непуснал писмото, и мама го сграбчи през врата и го притисна към себе си. Залците му съвсем се бяха наквасили в супата и бяха потънали на дъното на чинията. Обърнах очи към Лоръл; тя се беше отнесла нанякъде. Не смеех да погледна мама и татко, а може би пък и Лоръл не смееше.

— Трийсет и седем долара на седмица! Дик, това е чудесно! Значи край на нощния ти труд, край и на верандите, дето ти изяждаха съботите. Не си ли доволен?

Татко беше забил очи в писмото. Погледна към мен, после пак към писмото.

— Лора, аз обичам да строя веранди. Хубаво си поживяхме това лято с теб, нали, Дики?

Аз кимнах, но не можах да се усмихна. Молех се да не приеме работата. Не исках да им се дава на ония от „Джей Ай“.

* * *

Беше сряда, когато татко получи онова писмо. В понеделник трябваше да се яви в завода. От сряда до понеделник мама и татко само за това приказваха. Опитвах се да подочуя нещичко, но не успявах, защото те си говореха най-вече в спалнята, а на нас с Лоръл ни беше забранено да влизаме там без разрешение. Мама настояваше татко да приеме работата главно заради добрите пари и заради постоянното място. Татко пък беше обиден, дето така са го изритали. Веднъж, спомням си, че беше петък, слизаше по стълбите от спалнята и продължи да нарежда:

— Лора, но аз ненавиждам това място. Мразя всичко в него. И хората, и работата мразя, разбираш ли? Мръсен, тежък и опасен труд. Помещенията са мрачни и влажни, дори прозорците са зацапани със синя боя, за да не гледаме навън. То си е същински затвор. Освен това, обзалагам се, че пак ще ни натресат Сандерсън за старши. А аз не мога да го понасям.

В събота, по време на вечерята, татко ни съобщи, че ще приеме работата. Каза, че има задължения към всички нас, че е друго, когато парите са повече и стигат за необходимите покупки и най-вече, че мама ще престане да се тревожи толкова много. Обеща ни, че през лятото, когато му дадат две седмици отпуск, ще отидем в Уайлдуд. От четири години не сме ходили на море и аз вече почти съм забравил как изглежда то.

1 ... 4 5 6 7 8 9 10 11 12 ... 122
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)