Похищението [bg]

— Мархаба, Морган Купър. Добре дошла.

Отвън на площадката имаше няколко стола, подредени покрай малък портативен телевизор. Това беше новост — преди Абдел Насър обичаше да разговаря с нея насаме в апартамента и викаше охраната си само когато пътуваха навън. Халил, другият му охранител, вече беше там и се изправи, когато Морган приближи. След като тя влезе вътре, той отново седна, а Омар и Акрам се присъединиха към него. Абдел Насър им заговори на арабски — вероятно уреждаше да им поднесат обяд.

Морган влезе в апартамента преди него. Той най-сетне затвори вратата и протегна ръце. За миг, дори докато вървеше към него, усети как я пронизва вина: съзнанието за болката, която щеше да причини изневярата й, ако Адам или децата някога узнаеха. Обаче я потисна, а прокрадналото се угризение беше прогонено от удоволствието да бъде с желан мъж, който също я желае. Морган отново пристъпи в прегръдката на Абдел Насър. Той обгърна талията й.

— Боже, Абдел Насър, навън започва да става страшничко — каза тя, допряла лице в гърдите му. — Не можа ли да си избереш да живееш другаде?

— Много добре знаеш, че можех. Но ако го бях направил, сигурно никога нямаше да се срещнем. — Той се отдръпна и се усмихна. — Тук обаче си в безопасност, повярвай ми. Много малко хора знаят, че притежавам този апартамент, всъщност и цялата сграда, а засега тя не е населена. По-късно трябва да свършим някои неща, но сега можеш да се отпуснеш.

Морган вдъхна лекия цитрусов аромат на афтършейва му. Той беше с разнищени, но скъпи джинси и кафеникава риза, почти като цвета на кожата му. Неочаквано й хрумна мисълта, която нахлу в главата й при първата им среща в Ню Йорк: този мъж винаги изглеждаше готино. Обаче ако не грешеше, сега беше изморен.

— Сигурен ли си, че си добре? — Вдигна тя очи към него.

— Добре съм. Просто през последните няколко вечери има нападения с израелски F-16 и знаеш как е, не може да се спи.

Тя извърна лице към него и затвори очи.

— Е, сега вече един истински поздрав. — Той наведе глава и двамата се целуваха двайсетина секунди.

Сградата не беше на брега, но беше много по-висока от отсрещните постройки, така че от просторния апартамент с бели стени се откриваше гледка: деца и магарета на брега, ниски отвесни скали, тъмночервените отомански арки на хотел „Ал-Дейра“ на малкия нос. Големият прозорец зад Абдел Насър беше открехнат и вътре нахлуваше свежият морски бриз. На масата върху колосана бяла покривка беше поднесено прясно и уханно пиршество: четири вида салати, пържено сирене халуми, пикантно табуле, хумус, калмари и питки.