Чисто удоволствие
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чисто удоволствие». Краткое содержание книги:
Като се измъкна с усилие от леглото, Мойра ползва гърнето зад паравана и тъкмо успя да легне пак, когато Джак тихо почука на вратата и се втурна в стаята. Той застана пред леглото с широко разкрачени крака, с ръце зад гърба и настойчиво се взря в нея. Загледана в интелигентните и проницателни сиви очи, Мойра изведнъж се почувства като корабокрушенец, попаднал в мъртво вълнение.
Чертите на лицето му излъчват вътрешна сила, осъзна тя, загледана в устните му. Те бяха плътни и чувствени, над квадратна брадичка, която издаваше упорита натура. Присъствието му внушаваше сила и самоувереност — нещо, от което опитът й с лорд Роджър я бе накарал да се страхува.
Джак отпусна ръце:
— Как се чувствате, мис О’Туул?
— По-добре, благодаря. Ще мога да си тръгна след ден-два.
Устните на Джак се присвиха насмешливо:
— И къде по-точно възнамерявате да отидете?
Мойра леко вдигна брадичка.
— Няма да ви досаждам с присъствието си повече от необходимото, нито ще приема милостиня. Вие бяхте много любезен, но аз трябва да си намеря работа.
— Със счупена ръка? Все още има опасност от пневмония. Вие няма дори къде да живеете, нали?
Мойра прехапа ъгълчето на устните си. Джак Грейстоук казваше самата истина. Животът й бе пълен хаос. И като капак на всичко, ако напуснеше сигурността на дома му, можеше да се озове в Нюгейт. Но дори и това бе за предпочитане пред възможността да бъде принудена да участва в зловещи езически ритуали.
Джак се взираше в Мойра, омагьосан от меката й като коприна блестяща коса — буйна, тежка и омайваща, сякаш живееше свой живот. Той не помнеше да е виждал преди червеникава коса с оттенък като нейния. Лешников цвят с червеникави отблясъци — може би най-точният нюанс бе меднозлатист. Когато отвърна на погледа му почти надменно, очите й му напомниха див сладък мед.
— Повечето прислужници живеят в дома, където са наети — информира го тя. — Нямах нужда от отделна квартира.
Джак присви очи.
— Говорите безупречно английски, ако изключим почти незабележимия приятен акцент. Човек може да реши, че сте била образована по-добре, отколкото хората от вашата среда.
Мойра трудно сдържаше гнева си. Провлаченият му говор криеше пренебрежение, или поне така й се струваше. А тя можеше да разчита само на убеждението на майка си, че произхожда от знатен род.
— Майка ми държеше брат ми и аз да получим добро образование. Тя самата ни обучаваше вкъщи, а когато родителите ми можеха да си позволят, наемаха учител.
— Това ме учудва. Сякаш не принадлежите на простолюдието.
Мойра отказваше да изрази чувствата си, само ръката й конвулсивно стисна здраво медальона. Тя имаше само думата на майка си, а това, че произхождат от знатен род, звучеше доста фантастично.
— Родена съм в семейство на бедни отрудени фермери. Кевин се опитва да изтръгне прехрана за жена си и децата си от пресъхналата земя, оставена от нашите родители. Мама и татко починаха от тифус преди пет години.
— Кой беше последният ти работодател? — попита Джак. — Защо са те освободили? Защо не ми кажеш? Може би трябва да говориш с него…
Мойра пребледня.
— Не! Не си правете труда, сър. Скоро си тръгвам.
Джак се размърда неловко.
— Може би вие сте забравила, че моята карета ви блъсна, но аз не съм… Възнамерявам да се грижа за вас, докато не се изправите на крака.
Мойра нервно преглътна.
— Да се грижите за мен? — дори не искаше да мисли какво има предвид с тази забележка. — Мога сама да се грижа за себе си.
Непочтено бе да го кара да мисли, че той е отговорен за нараняванията й, но нямаше избор.
— Всичко това е чудесно, но аз съм ваш длъжник, и затова предлагам закрилата си. Ако не бях толкова пиян и не карах с тази безумна скорост онази нощ, нямаше да ви блъсна. Имате ли планове за бъдещето? Може би възможност за друг дом, в който да ви наемат?
Въпреки че въпросът му бе съвсем невинен, Мойра подозираше скрит умисъл. Не напразно наричаха този мъж Черния Джак
— Напуснах Ирландия, за да изкарам пари и да помогна на брат си. Той едва свързва двата края с фермата. Първата ми работа не се оказа успешна, но се надявам да намеря скоро друга.
Мойра премълча, че сигурно никога няма да може да си намери работа като прислужница. Лорд Роджър се е погрижил за това. Оставаше й само едно — да се върне в Ирландия и да разчита на подкрепата на бедния си брат. Не че той щеше да има нещо против. Ще я посрещне с отворени обятия, жена му Кейти също.