Чисто удоволствие
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чисто удоволствие». Краткое содержание книги:
— Не знам. Поне четири седмици тя няма да има възможност да се появи на публично място.
— Можеш да я обучаваш през това време — разпалено предложи Спенс. — Ти си играч, Джак. Какво ще кажеш? Приемаш ли предизвикателството?
При тази добродушна настойчивост на Спенс за Джак бе невъзможно да откаже.
— При едно условие. Момичето трябва да даде съгласието си. В противен случай облогът пропада.
— Дадено — каза Спенс весело. — Сигурен съм, че ще намериш начин да я убедиш по характерния за теб очарователен начин да приеме нашата малка шега. Не може да се сравнява с улицата това, което може да получи чрез един добър брак.
2
Мойра О’Туул дълго не можа да заспи. Неприятностите, в които за пореден път се бе забъркала, силно я безпокояха. Нищо не си спомняше от момента, когато се хвърли от галопиращата карета на лорд Роджър Мейхю и си удари главата. От това, което знаеше за мъжете, а то бе безнадеждно малко — че бяха егоистични, сластолюбиви проклети същества, които налагат волята си на беззащитните жени. Ако не получат, каквото искат, карат жените да страдат. Дали Джак Грейстоук наистина заслужава прякора си? — питаше се тя за мъжа, който й бе отстъпил леглото си. Той се представяше за джентълмен, но настоятелните му сиви очи имаха преситения поглед на мъж, който се е отдавал свободно и без задръжки на всички човешки пороци.
Дали Черния Джак — само името му я караше да потръпва — бе член на порочния клуб Хелфайър като лорд Роджър? Тя трябва да е много внимателна, иначе може да се озове в нова опасна ситуация. Черния Джак и приятелят му никога не трябва да научат нейната позорна тайна. Мойра знаеше, че животът в Лондон няма да е лек, но не бе и подозирала, че ще се окаже безпомощна срещу подобни злодеяния.
Тя стисна в ръка златния медальон, който висеше на тънка верижка на врата й. Замисли се за светлия образ на майка си — тя би била много отчаяна да види дъщеря си в такава заплетена ситуация. Скъп спомен, наследен от баба й, която е умряла при раждането на Мери, майката на Мойра. Мери високо ценеше медальона, защото в него бе затворен избледнелият образ на млад мъж в униформа, за когото тя винаги бе вярвала, че е неин баща. И дядо на Мойра.
Мери винаги бе страдала от факта, че е незаконно родено дете и бе дала медальона на дъщеря си. Защото е доказателството, че тя и Кевин са наследници на аристократичен род и във вените им тече благородническа кръв. Монахините, отгледали Мери, й казали, че баща й е бил английски благородник, изоставил майка й, когато била бременна.
— Мамо, какво да правя? — отчаяно прошепна Мойра, без да очаква отговор. Бузите й бяха мокри от пролетите сълзи, тя затвори очи и се унесе в сън. Не видя как трепти над леглото призракът на лейди Амелия. Плаха усмивка озари устните й, когато почувства как я обгръща приятна топлина като в любящи обятия.
Джак се събуди чак когато изгря слънцето, а то се появи доста късно иззад надвисналите облаци. Той се протегна, прозявайки се, малко объркан от факта, че се намира в спалня за гости. В паметта му внезапно изплува случилото се предишната нощ В този момент в леглото му спеше жена, която почти бе прегазил с каретата си. Простена отчаяно. Едва смогваше да се грижи за себе си, камо ли да издържа и още едно човешко същество. И все пак какво друго можеше да направи? Той бе причината за нараняванията й и не можеше да я захвърли на улицата.
Бързо стана и позвъни на Петибоун. Прислужникът се появи почти мигновено, облечен в строгия си, неизменно черен, костюм. В ръце носеше поднос с каничка чай и чаша.
— Е, Петибоун, ти сякаш винаги отгатваш от какво точно имам нужда. Макар че, да си призная, бих предпочел чаша бренди. Нещо ми подсказва, че днес се нуждая от по-силни напитки.
— Може би имате предвид младата жена, сър?
— Значи не съм сънувал — въздъхна Джак. — Надявах се… Няма значение. Тя събуди ли се?
— Да, мис Мойра е вече будна. Преди малко й занесох закуската. Ако позволите, сър, скромното ми мнение: трябва да наемете жена да се грижи за нея.
— Как, по дяволите, да платя за нова прислужница? — самият Джак искаше да разбере отговора на този въпрос.
Петибоун не предложи разрешение, докато му помагаше да се облече и да се подготви за предизвикателствата на деня. Когато Джак свърши закуската, вече бе готов да се изправи лице в лице с Мойра и да й разкаже за идеята, която им хрумна предишния ден. Той осъзнаваше, че всичко е твърде наивно, но колкото повече мислеше, толкова по-привлекателна му се струваше идеята една жена със съмнителна репутация да бъде представена в обществото. Потръпваше от задоволство при мисълта, че ще наблюдава как височайши господа се правят на глупаци. И това наистина бе разрешение на въпроса, какво да прави с жената, която почти бе прегазил. Колкото по-скоро се отърве от нежеланото бреме, толкова по-добре.