Чисто удоволствие
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чисто удоволствие». Краткое содержание книги:
— Трябва ли да уведомим някого тук за инцидента? — попита Джак, като избегна темата за работата й. — Работодател, например?
— Аз съм домашна прислужница, която търси работа, сър — отговори Мойра.
— Безработна? — попита Спенс. — Как сте се издържала досега?
— Загубих работата си неотдавна — поправи се Мойра. — Не ми остана време да потърся нова. Нямам пари и не мога да платя на лекаря.
Незнайно защо това ядоса Джак.
— Да съм искал от вас пари? Докато не се оправите, аз поемам отговорността за здравето ви. — Взе малко шишенце от нощната масичка и отсипа необходимата доза в една чаша.
— Доктор Дъдли остави лауданум за облекчаване на болката. Изпийте го — рязко нареди той, като приближи чашата до устните й.
Мойра отпи с готовност, направи гримаса, когато усети горчивия вкус, и отказа да го допие.
— Благодаря. Много сте любезен.
— Джак е самата любезност — изрече Спенс, като почти се задавяше от смях, но се опитваше да го прикрие. — Вие сте в добри ръце, скъпа.
Когато клепачите на Мойра натежаха и невероятните й кехлибарени очи се затвориха, Джак избута Спенс навън и го последва до хола, като затвори плътно вратата след себе си.
— Вярваш ли й? — попита Спенс, скептично настроен. — Какво би могла да прави една почтена жена в нощ като онази? Защо мислиш, че я е уволнил предишният й господар? Тя ще се превърне в истинска красавица, когато отоците от лицето й спаднат. Дали не е забавлявала господаря си или синовете му?
— Нямам желание да гадая, Спенс. Повече ме интересува какво ще правя с нея, когато се оправи. Вероятно трябва да я изпратя обратно в Ирландия.
— Боже, тя сигурно ще умре от глад там, ако нещата наистина са такива, каквито ги представят. Глад, болести и лоша реколта, десетки умират.
— По дяволите. Трябва ли винаги да си толкова практичен? Какво предлагаш?
В сините очи на Спенс проблесна палаво пламъче. Той не завиждаше на приятеля си за положението, в което бе изпаднал, но това бе прекрасен случай да извършат някоя лудория. Напоследък животът бе станал твърде скучен. Както повечето богати и безгрижни младежи, Спенс обичаше невинните шеги. Точно затова те бяха толкова добри приятели с Джак. И двамата имаха странно чувство за хумор.
— Много добре, аз наистина имам една идея, но съм сигурен, че няма да ти хареса.
Красивите черти на Джак се свъсиха подозрително.
— Изплюй камъчето, Спенс.
— Малката Мойра може да е уличница, но въобще не е обикновена уличница. Тя има стил, говори добре и никак не е недодялана. Макар и подпухнало, лицето й има красиви черти, почти аристократични. Аз вече подхвърлих, че е далечна твоя роднина.
— Продължавай — каза Джак, почти сигурен, че наистина няма да хареса идеята.
— Защо да не представим Мойра в обществото? — разпалено предложи Спенс. — Да я въведем във висшите аристократични кръгове и да й намерим съпруг. Да си умреш от смях. Ти никога не си харесвал тези префърцунени дендита, които се мотаят из Лондон на високи токове, целите в пудра и грим. Защо да не представим „лейди“ Мойра в обществото и не я омъжим за някой от тези издокарани контета?
За момент Джак изглеждаше напълно зашеметен. После започна гръмко да се смее.
— Нямам думи — твоето чувство за хумор е убийствено. Но в идеята ти има нещо примамливо — той се замисли — Още много трябва да научи.
— Вече споменахме, че е провинциално момиче. Никой няма да очаква от нея да бъде с безупречни маниери.
— Говори изключително добре за една жена с ниско потекло, но все пак ще са нужди доста време и енергия, докато усвои маниерите на истинска лейди. Не съм сигурен, че искам да отделя толкова сили за това начинание.
Идеята да превърне Пепеляшка в принцеса наистина разпалваше въображението на Джак, и Спенс добре знаеше това. Бе предизвикателство с неизчерпаеми възможности, а и играчът в него виждаше високия залог, който си струваше усилията.
— Какво ще кажеш да вдигнем мизата? — предложи Джак.
— Помислих си, че ще поискаш нещо такова — изкикоти се Спенс и го потупа по гърба. — Какво приключение, а? Един от нас ще стане по-богат. Ти ще се отървеш от бремето, да се грижиш за нея, а после и двамата ще има да си припомняме със смях за това години напред. Залагам две хиляди лири срещу твоите два коня, че ще можеш да представиш момичето като дама в обществото и да я сгодиш, да кажем, за три месеца.
— Три месеца — повтори Джак, като замислено триеше брадата си. Две хиляди лири бяха доста пари. Но пък двата коня бяха най-ценното нещо, което имаше.