Краткото щастие в живота на Франсис Макомбър

— О, все пак!… — промълви Уилсън и бронзовото му лице стана още по-червено.

— Мистър Роберт Уилсън! — каза тя, — прекрасният червенолик Роберт Уилсън!

След това отново седна при Макомбър и се загледа към отвъдния бряг на потока, където лежеше лъвът: одраните му лапи стърчаха нагоре с очертани мускули и бели сухожилия, туземците сваляха кожата от издутия бял корем. Накрая косачите донесоха още мократа и тежка кожа, навиха я, качиха се с нея отзад и колата потегли. До самия лагер не размениха ни дума повече.

Такава беше историята с лъва. Макомбър не знаеше какво бе чувствувал лъвът, преди да се хвърли напред, нито когато връхлиташе и страшният двутонен удар на карабината с калибър 0,505 попадна в устата му почти от упор, не знаеше каква сила го бе тласкала напред и след това, когато втората оглушителна експлозия пречупи кръста му и въпреки това той продължи да пълзи към гърмящия, оглушителен предмет, който го убиваше. Уилсън донякъде разбираше това и го бе изразил само с думите: „Великолепен лъв, дявол да го вземе!“ — но Макомбър не знаеше как Уилсън приема нещата. Не знаеше как ги приема и жена му — знаеше само, че не съществува вече за нея. Явно — беше решила.

Тя и по-рано беше вземала такива решения, но те никога не траеха дълго. Той беше много богат, щеше да стане още по-богат и знаеше, че сега вече тя никога няма да го напусне. Това беше едно от малкото неща, които със сигурност знаеше. Знаеше това, знаеше много неща и за мотоциклетите — това беше първото му увлечение, — за колите, за лова на диви патици, за риболова — пъстърва, сьомга и дълбоководни морски риби, — за половия въпрос, благодарение на книгите, многото, твърде многото книги, за тениса, за кучетата — от коне много не разбираше, — знаеше как да си пази парите, изобщо знаеше повечето неща, с които неговият свят живееше, плюс това, че жена му няма да го остави. Някога тя беше много красива и тук в Африка все още минаваше за голяма красавица, но не и в Щатите, така че не можеше да го остави и да се нареди по-добре: тя знаеше това, знаеше го и той. Пропуснала беше възможността да го остави и той го знаеше. Ако беше по-умел с жените, тя вероятно би започнала да се безпокои, че той може да си намери нова и красива съпруга, но тя го познаваше достатъчно добре, така че и тя на свой ред беше спокойна за него. Освен това той беше винаги много толерантен — това би било най-приятната му черта, ако не беше и най-отблъскващата.