Странният случай с Артър Кармайкъл ((Взет от записките на покойния доктор Едуард Карстеърс, виден психолог))
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Бучкова-Малеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странният случай с Артър Кармайкъл ((Взет от записките на покойния доктор Едуард Карстеърс, виден психолог))». Краткое содержание книги:
Повече от час усърдно се мъчихме с него, но не забелязахме никакви признаци на живот. Кимнах на Сетъл отново да заеме мястото ми и доближих Филис.
— Боя се — казах тихо аз, — че нищо не става. На Артър не може да се помогне.
За момент тя остана напълно вцепенена, после внезапно се хвърли върху безжизненото тяло.
— Артър! — закрещя отчаяно тя. — Артър! Върни се при мен! Артър върни се, върни се!
Гласът й отекна в тишината наоколо. В този миг докоснах ръката на Сетъл.
— Погледни! — казах.
Лека руменина плъзна по лицето на удавника. Проверих му сърцето.
— Продължавай с изкуственото дишане — извиках аз. — Идва в съзнание!
Този път минутите направо полетяха. За невероятно кратко време очите му се отвориха.
И тогава ненадейно усетих разликата. Това бяха интелигентни очи, човешки очи.
Те се спряха на Филис.
— Хей! Фил — промълви той едва-едва. — Ти ли си? Мислех, че ще дойдеш чак утре.
Тя още не смееше да проговори, но му се усмихна. Той се огледа, все по-озадачен.
— Но къде се намирам? И се чувствам отвратително! Какво ми става? Здравейте, доктор Сетъл!
— За малко да се удавите това е станало! — отвърна мрачно Сетъл.
Сър Артър се намръщи.
— Чувал съм, че било ужасно, когато дойдеш в съзнание! Но как е станало? Да не съм се превърнал в сомнамбул?
Сетъл разтърси глава.
— Ще трябва да го отнесем до къщата — казах аз и пристъпих напред.
Той се взря в мен и Филис ме представи.
— Доктор Карстеърс, отседнал е при нас.
Изправихме го между двамата и заедно се отправихме към къщата. Изведнъж той вдигна поглед, сякаш нещо му хрумна.
— Докторе, нали ще се оправя за 12-и?
— За 12-и? — казах бавно аз. — Имате предвид 12-и август?
— Да, идния петък.
— Та днес е 14-и септември — каза Сетъл рязко. Удивлението му беше съвсем явно.
— Но аз си мислех, че днес е 8-и август? Значи съм бил болен?
Този път бързо се намеси Филис с нежния си глас.
— Да — каза тя, — болен беше.
Той се намръщи.
— Нещо не ми е ясно. Когато снощи отидох да си легна, бях абсолютно здрав. Макар и да ми се присъниха някакви сънища, помня сънища. — Докато правеше усилие да си спомни, челото му се набръчка още повече. — Нещо — какво ли беше? Нещо страховито. Някой ми беше сторил нещо и аз страшно се ядосах, бях отчаян. И тогава сънувах, че съм котка — да, котка! Смешно, нали? Но сънят ми не беше смешен. По-скоро ужасен! Само дето не мога да си спомня. Замисля ли се, всичко се изпарява.
Положих ръка върху рамото му.
— Не се опитвайте да мислите, сър Артър — казах авторитетно аз. — Успокойте се за да забравите.
Той ме погледна озадачено и кимна. Чух как Филис въздъхна облекчено. Стигнали бяхме къщата.
— Между другото — каза ненадейно сър Артър, — къде е майка?
— Тя беше болна — каза Филис, след като замълча за миг.
— О! Бедничката стара майка! — Гласът му прозвуча с неподправена загриженост. — Но къде е тя? В стаята си?
— Да — казах, — но по-добре да не я безпокоите.
Думите замръзнаха на устата ми. Вратата на гостната се отвори и лейди Кармайкъл, загърната в халат, излезе в антрето.
Очите й се заковаха върху Артър и ако някога ми се е случило да видя поглед на абсолютен ужас, примесен с вина, то беше именно в този момент. Обезумяла от ужас, лицето й едва ли изразяваше нещо човешко. Ръката й инстинктивно се вдигна към шията й.
Артър пристъпи към нея с момчешка обич.
— Здравей, майко! Значи и ти си пострадала? Страшно съжалявам.
Тя се дръпна рязко назад, очите й се разшириха. И тогава най-изненадващо, с писъка на обречена душа, тя падна назад през отворената врата.
Спуснах се да й помогна, после кимнах на Сетъл да се доближи.
— Шшш — казах. — Заведи го без много шум горе и ела отново тук. Лейди Кармайкъл е мъртва.
След няколко минути той се върна.
— Какво беше това? — попита той. — От какво?
— От шока — казах мрачно аз. — Шока при вида на Артър Кармайкъл, действителния Артър Кармайкъл, възвърнат към живота! Или, както бих предпочел да го наречеш, от божията справедливост!
— Имаш предвид — подвоуми се той. Погледнах го право в очите, за да ме разбере.
— Живот за живот — казах аз многозначително.
— Но.
— О! Зная, че някакъв странен и непредвиден нещастен случай е позволил на духа на Артър Кармайкъл да се върне в тялото му. Но независимо от всичко, Артър Кармайкъл беше убит.
Той ме погледна изплашен.
— С циановодород? — попита той ниско.
— Да — отвърнах, — с циановодород.