Странният случай с Артър Кармайкъл ((Взет от записките на покойния доктор Едуард Карстеърс, виден психолог))
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Бучкова-Малеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странният случай с Артър Кармайкъл ((Взет от записките на покойния доктор Едуард Карстеърс, виден психолог))». Краткое содержание книги:
После вниманието му се насочи към млякото и той се наведе над масата така, че докосна течността с устните си.
Сетъл отвърна на питащия ми поглед.
— Изобщо не използва ръцете си. Като че ли се е върнал в някакъв примитивен стадий. Неочаквано, нали?
Усетих как Филис Патърсън се сви край мен и успокоително положих ръка върху нейната.
Най-накрая млякото свърши и Артър Кармайкъл отново се протегна, а после със същите безшумни стъпки зае мястото си пак до прозореца, където седна, свит като преди, премигващ насреща ни.
Госпожица Патърсън ни поведе в коридора. Цялата трепереше.
— О! Доктор Карстеърс — извика тя. — Това не е той, това нещо там не е Артър! Щях да го почувствам щях да го позная.
Тъжно поклатих глава.
— Мозъкът може да погажда странни номера, госпожице Патърсън.
Признавам, че бях озадачен от тоя случай. Представяше ми необичайни характеристики. Макар и никога досега да не бях виждал младия Кармайкъл, нещо в особения му начин на ходене и премигване ми напомняше за някого или за нещо не съвсем на мястото си.
Вечерята беше съвсем мълчалива, бремето на разговора беше поето от лейди Кармайкъл и от мен. Когато дамите се оттеглиха, Сетъл ме попита за впечатлението ми от домакинята.
— Трябва да призная — казах аз, — че кой знае защо тя никак не ми харесва. Ти беше съвсем прав, че у нея има източна кръв, и бих казал, че притежава изявени окултни способности. Тя е жена с изключителна магнетична сила.
Сетъл понечи сякаш да каже нещо, но се спря и след минута-две просто отбеляза:
— Тя е абсолютно посветена на малкия си син.
Седнахме отново в зелената гостна след вечерята.
Точно бяхме привършили с кафето и разговаряхме доста сковано върху темите на деня, когато отвън котката започна жално да мяука, за да я пуснат вътре. Никой от нас не обърна внимание и тъй като аз обичам животните, след миг станах.
— Мога ли да пусна нещастното животно при нас? — обърнах се аз към лейди Кармайкъл.
Лицето й изглеждаше съвсем бяло, реших аз, но тя направи лек жест с глава, който взех за съгласие, и като пристъпих към вратата, я отворих. Но коридорът отвън беше абсолютно празен.
— Странно — отбелязах, — мога да се закълна, че чух някаква котка.
Щом се върнах при стола си, забелязах, че всички напрегнато ме гледат. Това ме накара да се почувствам неловко.
Легнахме си рано. Сетъл ме придружи до стаята.
— Всичко ли си имаш тук? — попита той, като се огледа.
— Да, благодаря.
Той се бавеше някак неуверен, сякаш имаше да ми казва нещо, но не можеше да започне.
— Междувпрочем — отбелязах аз, — ти ми каза, че в тази къща има нещо потайно. До момента всичко ми изглежда съвсем нормално.
— И я наричаш приветлива?
— Едва ли точно така — при създадените обстоятелства. Очевидно е в сянката на голяма скръб. Но по отношение на някакви необясними явления, бих казал, че здравословно е съвсем добре.
— Лека нощ — каза рязко Сетъл. — И приятни сънища.
Сънища наистина имах. Сивата котка на госпожица Патърсън сякаш се беше отпечатала върху мозъка ми. Стори ми се, че през цялата нощ сънувах това нещастно животно.
По едно време се стреснах и се събудих. Внезапно проумях какво е довело така насилствено котката в мислите ми. Бедното създание настойчиво мяукаше пред вратата ми. Беше невъзможно да заспя с този шум. Запалих свещ и приближих до вратата. Но в коридора пред стаята ми нямаше нищо, въпреки че мяукането продължаваше. Хрумна ми нещо друго. Сигурно нещастното животно е затворено някъде и не може да излезе. Наляво беше краят на коридора, където се намираше стаята на лейди Кармайкъл. Затова се обърнах надясно и направих няколко крачки, когато шумът се поднови, този път зад мен. Обърнах се рязко и звукът отново долетя, този път съвсем ясно от дясната ми страна.
Нещо, вероятно течението в коридора, ме накара да, потръпна и аз побързах да се върна в стаята си. Всичко беше утихнало вече и скоро отново заспах — за да се събудя за един нов, лъчезарен летен ден.
Докато се обличах, видях през прозореца нарушителя на моята нощна почивка. Сивата котка пълзеше бавно и крадешком през моравата. Реших, че целта на атаката и е малко ято от птици, заети да чуруликат и да се перчат малко по-нататък.
И тогава се случи нещо много интересно: Котката се впусна и мина точно посред птиците, козината и почти ги докосна — но те не отлетяха. Не можах да го разбера — изглеждаше необяснимо.