Странният случай с Артър Кармайкъл ((Взет от записките на покойния доктор Едуард Карстеърс, виден психолог))
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Бучкова-Малеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странният случай с Артър Кармайкъл ((Взет от записките на покойния доктор Едуард Карстеърс, виден психолог))». Краткое содержание книги:
Сведох мълчаливо глава.
Наближавахме къщата. От дясната ни страна се простираше под лек наклон зелена морава. Внезапно пред очите ми се разкри очарователна гледка. По поляната към къщата идваше младо момиче. Беше без шапка и слънчевата светлина отразяваше блясъка на разкошната й златиста коса. Носеше огромна кошница с рози, а около краката й се увиваше любовно красива сива персийска котка, докато тя пристъпваше нагоре. Изгледах Сетъл въпросително.
— Това е госпожица Патърсън — каза той.
— Клетото момиче — казах, — клетото момиче. Каква прелестна картина — с тези рози и сивата котка.
Дочух лек звук и бързо извърнах поглед към приятеля си. Юздите се бяха изплъзнали от пръстите му и лицето му беше побеляло.
— Какво става? — възкликнах аз.
Той се овладя с усилие. След още няколко минути пристигнахме и аз го последвах в зелената гостна, където беше поднесен чай.
При нашето влизане жена на средна възраст, но все още красива, стана и тръгна към нас с протегната ръка.
— Това е моят приятел доктор Карстеърс, лейди Кармайкъл.
Не мога да обясня инстинктивната вълна на отблъскване, която ме заля, когато поех протегнатата ръка на тази очарователна и достопочтена жена: тя се движеше с мрачна и упоителна грация, която ми напомни намека на Сетъл за ориенталската кръв.
— Много хубаво от ваша страна да дойдете, доктор Карстеърс — каза тя с нисък напевен глас, — и да направите опит да ни помогнете в голямата ни беда.
Измърморих някакъв повърхностен отговор и тя ми подаде чаша с чай.
След няколко минути в стаята влезе момичето, което бях видял на поляната отвън. Котката вече не беше с нея, но още носеше в ръка кошницата с рози. Сетъл ме представи и тя пристъпи непринудено напред.
— О! Доктор Карстеърс, доктор Сетъл ни е разказвал толкова много за вас. Имам чувството, че ще успеете да направите нещо за нещастния Артър.
Госпожица Патърсън беше действително много приятно момиче, макар да имаше бледи страни и откритите й очи да бяха заобиколени от тъмни кръгове.
— Скъпа млада госпожице — казах аз успокоително, — вие наистина не трябва да се отчайвате. Тези случаи на загубена памет или раздвояване на личността са често съвсем краткотрайни. Пациентът може всеки момент да се възстанови напълно.
Тя разтърси глава.
— Не мога да повярвам, че е раздвояване на личността — каза тя. — Това просто не е Артър. Това не е неговата личност. Не е той.
— Филис, скъпа — обади се лейди Кармайкъл с тихия си глас, — заповядай чаша чай.
Нещо в израза на очите й, когато се спряха върху момичето, ми подсказа, че лейди Кармайкъл не обича особено бъдещата си снаха.
Госпожица Патърсън отказа чая и за да олекотя разговора, аз казах:
— Няма ли паничка с мляко за котенцето?
Тя ме погледна малко странно.
— Котенцето?
— Да, вашето приятелче отпреди няколко минути, в градината.
Прекъсна ме трясък. Лейди Кармайкъл беше бутнала чайника и горещата вода се изливаше на пода. Спуснах се да оправям стореното, а Филис Патърсън изгледа питащо Сетъл. Той стана.
— Би ли могъл да видиш пациента, Карстеърс?
Тутакси го последвах. Госпожица Патърсън дойде с нас. Изкачихме се на горния етаж и Сетъл извади от джоба си ключ.
— Понякога има желание да скита — обясни той. — Затова, когато не съм в къщата, обикновено заключвам вратата.
Той завъртя ключа в ключалката и влязохме вътре.
На перваза на прозореца седеше млад мъж — последните лъчи на западното слънце се разливаха в жълто. Беше седнал, странно скован, целият някак прегърбен, всичките му мускули отпуснати. Отначало помислих, че въобще не съзнава присъствието ни, докато ненадейно видях, че под неподвижните клепачи внимателно ни наблюдава. Когато се срещнаха с моите, очите му се сведоха и той премигна. Но не помръдна.
— Хайде, Артър — живо започна Сетъл. — Госпожица Патърсън и един мой приятел са дошли да те видят.
Но младежът на прозореца само премигна. И все пак след миг-два забелязах, че отново ни гледа — крадешком и потайно.
— Искаш ли чай? — попита Сетъл, все така високо и живо, сякаш говореше на дете.
Постави на масата чаша с мляко. Вдигнах вежди изненадано и Сетъл се усмихна.
— Чудно — каза той, — единственото, до което се докосва, е млякото.
След минута или две, без да бърза излишно, сър Артър изправи един по един първо краката, а после и ръцете от сгърчената си поза и бавно пристъпи до масата. Изведнъж осъзнах, че движенията му са абсолютно безшумни, краката му не направиха нито звук, докато пристъпваха. Когато стигна до масата, той се протегна неочаквано енергично и направи стойка с единия крак изпънат напред, а другия силно изтегнат назад. Продължи с това упражнение колкото може по-дълго, а след това се прозя. Никога не бях виждал такава прозявка! Тя сякаш закри цялото му лице.