Ледените пирати
- Автор: Николов Любомир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ледените пирати». Краткое содержание книги:
Древните легенди разказват, че първите заселници са пристигнали тук от планета на име Тера. Огромен железен кораб пренесъл храбрите странници през небесната пустота, но пътешествието им завършило с катастрофа.
Океанските вълни спасили живота им… ала ги лишили от всичко останало.
След това ги чакала още по-трудна борба — да оцелеят в един непознат свят без нищо друго, освен голите си ръце и познанията, които бавно губели от поколение на поколение.
В борбата срещу непоносимите природни условия хората изпаднали почти до първобитно равнище, от което трябвало да започнат бавния път нагоре.
Нашето действие се развива в момента, когато Лимерийското кралство е достигнало ниво на развитие, близко до някогашното земно средновековие.
Наоколо царува абсолютна тишина и това също обтяга нервите ти. Изкушаваш се да излезеш и да обиколиш из коридорите, за да видиш дали всичко е наред. Макар че от друга страна… тръгнеш ли из този лабиринт, кой знае дали ще намериш обратния път. Може би все пак най-разумното ще е да си легнеш.
Ако решиш да излезеш, мини на 137.
Ако останеш буден в стаята, прехвърли се на 398.
Ако легнеш да спиш, продължи на 355.
36
Отскачаш назад, изтегляш меча и се приготвяш да посрещнеш новата атака на врага. Твоят противник има 2 точки БОЙ С КИНЖАЛ и 10 точки ЖИВОТ. Ако успееш да го победиш, мини на 249.
37
Пролетта е в разгара си и попътните ветрове ви съпровождат през целия ден. Старият път лъкатуши покрай чифлици и езера, през гори и ниски хълмове. В кервана има общо дванайсет каруци, управлявани от хората на чичо Рудо. Чувал си, че когато той решил да влезе в гилдията на керванджиите, дядо ти едва не го проклел. За тия вечни пътешественици и досега се говори, че са нехранимайковци и често въртят нечисти сделки. Обаче по всичко личи, че чичо Рудо е преуспял в живота. Когато вечерта спирате на бивак, забелязваш с какво уважение се отнасят към него всички в кервана. Но любопитните погледи на пътниците са отправени най-вече към теб.
— Защо ме гледат така, чичо Рудо? — прошепваш ти.
Той се усмихва и разрошва косата им.
— Защото им наговорих какво ли не за теб. Вече трета седмица разправям колко свястно момче ще водя в столицата. Няколко души отдавна изгарят от нетърпение да те вземат за чирак. Между нас казано, искат и да ми направят услуга. Нали разбираш, никак не е зле да имаш свой човек в гилдията на керванджиите… Е, хайде, ела при огъня да те представя.
Пътниците вече са насядали край буйния огън. Чичо Рудо те настанява между тях и тихичко ти обяснява:
— Толкова пъстра компания никога не съм водил. Всякакъв народ има. Виждаш ли хей онзи там? Крадец е и не го крие.
— Защо?
— Защото тук може да си го позволи — разсмива се чичо Рудо. — Докато е в кервана, гилдията отговаря за него, стига да се държи прилично. Виж, в Менония не би посмял да разкрие с какво се занимава. А онзи до него е бродещ артист…
Все така тихо, чичо Рудо ти представя и останалите по-интересни пътници: странстващ рицар, просяк, монах-боец, учен, търговец, механик и магьосник.
Докато си говорите, откъм отсрещната страна на огъня някой подвиква:
— Хей, Рудо, това ли е твоят племенник? Наистина изглежда свястно момче. Май ще го взема за чирак.
— Не бързай толкова, драги — обажда се друг. — Може пък аз да го взема.
Когато още двама кандидати надигат гласове, чичо Рудо размахва ръка.
— Чакайте малко, приятели. Радва ме, че толкова много хора искат да вземат моя племенник за чирак. Но според мен би било най-добре момчето да избере онзи занаят, който му е по сърце. Знаете ли какво ще направим? Предстоят ни още много такива вечери край огъня. Нека всяка вечер един от вас разказва за занаята си. Мисля, че това ще е интересно не само за момчето, но и за всички нас.
Идеята му бива посрещната с всеобщо одобрение.
Премини на 91.
38
Скачаш, изтичваш към стаята да грабнеш меча си и веднага се връщаш обратно. С плаха надежда се навеждаш и опипваш гърдите на херцога, ала напразно дириш следи от живот. Смъртта е отнесла този достоен мъж.
Мини на 26.
39
Мини на 83.
40
Едва ли си се надявал подобно поведение да остане незабелязано. Щом побягваш назад, войниците надават крясъци и се втурват след теб. Остава ти единствено да разчиташ на съдбата.
Избери продължението — 89, 118 или 145.
41
Без да губиш време, ти грабваш меча, закачаш го на пояса си и се отправяш към вратата. Но когато излизаш навън, коридорът е пуст. Поколебаваш се за момент. Май не е имало нищо сериозно. Вече се каниш да влезеш обратно, когато иззад близкия ъгъл се появява едра човешка фигура. Макар че в коридора цари полумрак, разпознаваш слугата, който ти донесе виното. Но най-изненадващото е друго — в ръката му блести острието на кинжал.
Няколко секунди двамата се гледате смаяно. Слугата обаче се опомня пръв.
— Чудна работа, господине — промърморва той. — Току-що намерих тоя нож в коридора. Тъкмо отивах да потърся стражата. Не ми харесва това, ще знаете…
Ако притежаваш умението НАБЛЮДАТЕЛНОСТ, мини на 66.
В противен случай продължи на 239.