Ледените пирати
- Автор: Николов Любомир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ледените пирати». Краткое содержание книги:
Древните легенди разказват, че първите заселници са пристигнали тук от планета на име Тера. Огромен железен кораб пренесъл храбрите странници през небесната пустота, но пътешествието им завършило с катастрофа.
Океанските вълни спасили живота им… ала ги лишили от всичко останало.
След това ги чакала още по-трудна борба — да оцелеят в един непознат свят без нищо друго, освен голите си ръце и познанията, които бавно губели от поколение на поколение.
В борбата срещу непоносимите природни условия хората изпаднали почти до първобитно равнище, от което трябвало да започнат бавния път нагоре.
Нашето действие се развива в момента, когато Лимерийското кралство е достигнало ниво на развитие, близко до някогашното земно средновековие.
След тия думи просякът замлъква. Ако след този разказ вече си избрал бъдещия си занаят, мини на 7.
Ако все още се колебаеш, изчакай следващата вечер и продължи на 91.
71
Мини на 29.
72
Схватката не е траяла дълго, но загубените секунди се оказват фатални. Докато успееш да се справиш с противника, от трюма с кръвожаден рев изригва тълпа въоръжени пирати. Размахвайки яростно меча, ти поваляш първите двама, ала разбираш, че не ще победиш всички. И тогава извършваш единственото, което ти остава.
Скачаш зад борда.
Мини на 478.
73
Ако владееш умението НЕЗАБЕЛЕЖИМОСТ, мини на 148.
В противен случай продължи по свой избор на 240, 267 или 285.
74
Не знаеш колко време си блуждал из този смъртоносен лабиринт. Просто изведнъж в лицето ти лъхва леден вятър и рухваш на колене в снега, гълтайки с пълни гърди живителния въздух. Успял си да се измъкнеш от пожара!
Няколко минути оставаш така, докато студът ти помага да се опомниш. Накрая хвърляш поглед наоколо и разбираш, че си попаднал в парка на двореца. Горе в небето прелитат парцаливи облаци и от време на време луната наднича през тях, за да смеси синкавите си лъчи с кървавото зарево на пожара. Откъм другата страна на двореца долитат викове, но тук, в парка, би царувала тишина, ако не беше воят на нощната буря.
Мини на 313.
75
Дългата зимна нощ отдавна се е спуснала над Менония, когато в кабинета на херцог Леотар се събират всички кандидати, преодолели досегашните изпитания. С изненада откриваш, че конкурентите ти вече не са повече от петнайсет души. Подобно учудване забелязваш и по лицата на останалите. Херцогът усеща за какво мислите и се усмихва.
— Не бързайте да се радвате, драги кандидати. Ръката на принцесата не се печели толкова лесно. Истинското изпитание ви очаква тепърва.
— И какво ще е то? — обажда се някой от ъгъла.
За момент херцог Леотар се навъсва на това безцеремонно прекъсване, но продължава със спокоен глас:
— Тъкмо това се канех да ви обясня. Досега просто отсявахме онези, които явно не биха могли да се преборят. Вие доказахте способностите си. Но няколко точни изстрела с лък или познаването на стъклените главоблъсканици са твърде прости неща. От вас се иска да бъдете храбри, умни, издръжливи и съобразителни. Чуйте сега какво ще бъде истинското изпитание. Тази нощ принцеса Малорина ще бъде отвлечена…
Из кабинета се надигат смаяни гласове. Херцогът изчаква да настане тишина и продължава:
— Не става дума за истинско отвличане. Похитителите ще бъдат войници от дворцовата стража. Но утре сутринта от вас ще се иска да действате така, като че принцесата наистина е в плен на врага. Който успее да я изтръгне от ръцете на похитителите, ще стане победител. Е, това беше всичко. Тази вечер ще спите в двореца, а утре сутринта ви чакам отново тук, за да получите указания. Сега слугите ще ви разведат по стаите.
Мини на 23.
76
— Какво? — смаяно възкликва чичо Рудо. — Да вярвам ли на ушите си? Нима наистина искаш да станеш просяк?
— Защо не? — възразяваш ти. — Нали видя онзи човек — макар че е просяк, кесията му беше пълна със злато.
Чичо Рудо въздъхва.
— Покойният ми брат сигурно ще се обърне в гроба, но няма да ти преча. Искам само едно, Хендрик — да размислиш добре. Кажеш ли още веднъж, че искаш да станеш просяк — тъй да бъде.
Ако не смяташ да отстъпваш от това решение, мини на 218.
Ако си размислил в последния момент, върни се на 7 и направи нов избор.
77
Злобният смях на Ар-Базагал разтърсва стените.
— Нещастна твар! — изревава той. — До гуша ми е дошло от вас, мизерни чародеи, които си въобразявате, че с няколко заклинания можете да постигнете всичко! Нима наистина си се надявал аз, могъщият Ар-Базагал, да ти бъда покорен слуга? Твърде много пожела, нищожество! И сега ще платиш за нахалството си с вечни мъки!
Искаш да побегнеш, ала краката не ти се подчиняват. Вледенен от ужас виждаш как демонът протяга черните си ръце и те повлича надолу, в някаква страшна, вихрена бездна, изпълнена с чудовищни очертания. Уви, това е твоят край — краят на всеки магьосник, който надцени силите си.
78
Прицелът ти е твърде неточен. Изобщо не си съобразил, че в полет стрелата се спуска надолу, а и вятърът я отклонява надясно. Прехапваш устни, когато я виждаш да се забива в снега доста настрани и то преди да е долетяла до мишената.