Ледените пирати
- Автор: Николов Любомир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ледените пирати». Краткое содержание книги:
Древните легенди разказват, че първите заселници са пристигнали тук от планета на име Тера. Огромен железен кораб пренесъл храбрите странници през небесната пустота, но пътешествието им завършило с катастрофа.
Океанските вълни спасили живота им… ала ги лишили от всичко останало.
След това ги чакала още по-трудна борба — да оцелеят в един непознат свят без нищо друго, освен голите си ръце и познанията, които бавно губели от поколение на поколение.
В борбата срещу непоносимите природни условия хората изпаднали почти до първобитно равнище, от което трябвало да започнат бавния път нагоре.
Нашето действие се развива в момента, когато Лимерийското кралство е достигнало ниво на развитие, близко до някогашното земно средновековие.
В противен случай продължи на 468.
473
Мъчително се надигаш на крака и отправяш поглед към кърмата на ледената фрегата, която бързо се отдалечава през замръзналите океански простори. Вече нищо не можеш да промениш. Въпреки всичките ти усилия, за теб тази нощ ще бъде нощта на поражението.
474
За щастие опорната греда не е съвсем отвесна, а леко наклонена, тъй като разстоянието между плъзгачите е по-голямо от ширината на корпуса. Вкопчваш се в заледеното дърво и като си помагаш с кинжала, бавно започваш рискованото катерене.
Понякога съдбата помага на смелите. Едва си изминал половината път, когато усещаш леко потупване по рамото. С неволен вик извръщаш глава… и в сърцето ти избухва радост. Вихрушката подмята край теб края на едно от швартовите въжета. Сграбчваш го, пъргаво пролазваш нагоре и се премяташ на борда. Сега трябва незабавно да си намериш прикритие.
Мини на 82.
475
Мини на 220.
476
С излизането от залива бурята удвоява своята сила. Разбираш, че в лекото си облекло не ще устоиш дълго на свирепия студ. Единственият изход е да се изкатериш горе на всяка цена.
Мини на 474.
477
Решително отваряш вратата, пристъпваш в караулното… и изтръпваш от ужас. Току-що тук се е разиграла схватка на живот и смърт. Голямата обща зала прилича на бойно поле. Сред разхвърляните маси и табуретки лежат десетки окървавени трупове на войници и мургави цивилни мъже със странни прически.
Ако искаш да провериш останалите помещения, мини на 458.
Ако изскочиш навън, за да вдигнеш на крак хората от квартала, продължи на 463.
478
Не знаеш колко си лежал върху леда. Когато се опомняш, през ниските облаци едва прозират лъчите на студеното зимно утро. Преодолявайки напора на бурята, ти се надигаш на крака и бавно осъзнаваш жестоката истина.
Сам, без запаси и без превозно средство, си се озовал на няколко дни път от бреговете на Лимерия. Не можеш да очакваш нищо друго, освен неминуема гибел сред ледената пустош.
И все пак нейде в дъното на душата ти продължава да тлее надежда. Стискаш зъби, после решително вдигаш юмруци към небето и изричаш:
— Кълна се, въпреки всичко ще спася принцесата! Каквото и да ми струва това!