Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
„Това е онзи, другият свят“ — помисли си Стрелецът.
Внезапно гледката…
Тя не се променяше; тя се движеше. Стрелецът се олюля, зави му се свят, повдигна му се. Думите и образите изчезнаха и сега виждаше пътека с двойни седалки. Почти нямаше свободни места, повечето бяха заети от мъже, облечени в странни дрехи. Предположи, че това са костюми, макар никога досега да не бе виждал подобни одежди. От вратовете им висяха странни парчета плат, може би вратовръзки, но и тях виждаше за пръв път. Доколкото можеше да прецени, никой не носеше оръжие — нито сабя или кинжал, камо ли револвер. Що за доверчиви хора са това? Някои четяха вестници, изпълнени с миниатюрни букви, осеяни тук-там със снимки, други пишеха нещо с писалки, каквито Стрелецът никога не бе виждал. Но писалките малко го интересуваха. Интересуваше го хартията. Той живееше в свят, в който златото и хартията имаха една и съща стойност. Никога през живота си не бе виждал толкова много хартия. Един от мъжете откъсна лист от жълтия бележник, който лежеше в скута му, и го смачка на топка, макар да бе изписан едва до половината. Въпреки изтощението на Роланд му причерня от ужас и гняв от безумното разточителство.
Зад мъжете се издигаше овална бяла стена и множество прозорци, наредени един до друг. Някои от тях бяха покрити с нещо като капаци, но през останалите Стрелецът видя небето.
На прага застана жена, облечена с нещо като униформа, каквато не бе виждал. Беше яркочервена, а долната и част се състоеше от панталони. Той виждаше мястото, където краката и се сливаха като че беше гола.
Непознатата застана толкова близо до вратата, че Роланд се изплаши да не би да прекоси границата и отстъпи крачка назад; имаше късмет, че не се спъна. Тя го наблюдаваше с презрителното изражение на жена, която не е подчинена на никого, освен на себе си. Не това интересуваше Стрелецът. Смая го фактът, че изражението и не се промени, когато го забеляза. Не може да се очаква една жена, а и не само жена, да не трепне при вида на мръсен, изтощен тип, който едва се държи на краката си, препасан с патрондаши, увил окървавен парцал около дясната си длан, обут в скъсани джинси.
— Искате ли… — попита жената в червено. Каза и още нещо, но Роланд не разбра думите и. „Храна или вода“ — помисли си той. Този червен плат не беше памучен. Приличаше донякъде на коприна, но…
— Джин — отвърна някой и Стрелецът разбра думите му. Разбра и нещо повече. Това не беше врата.
Бяха очи. Колкото и невероятно да изглеждаше, това бе някаква карета, която се носеше по небето. Той виждаше през нечии очи. Чии?
Знаеше отговора. Гледаше през очите на Затворника.
ВТОРА ГЛАВА
ЕДИ ДИЙН
1
Сякаш, за да потвърди това откритие, колкото и невероятно да изглеждаше то, внезапно картината се измести встрани. Гледката се преобърна (отново му се зави свят, стори му се, че стои върху кръгла платформа с колелца, която се върти във всички посоки), сетне редицата от седалки като че премина през вратата. Роланд мина покрай няколко жени, облечени в същите червени униформи. Тук бе пълно със странни метални предмети. Въпреки изтощението и болката на него му се искаше да спре за миг движението на платформата, за да разгледа по-добре металните предмети — вероятно някакви машини. Една от тях приличаше на фурна. Жената с униформата, която бе видял първа, вече наливаше джина, който гласът бе поискал. Бутилката, от която тя наливаше, беше стъклена. Съдът, в който сипваше, приличаше на стъклен, но той се съмняваше това да е истинско стъкло.
Гледката отново се измести, преди Стрелецът да успее да разгледа всичко. Нов главозамайващ завой и пред очите му се изправи метална врата. На нея имаше светеща табелка. Тази дума Роланд успя да прочете. „СВОБОДНО“, пишеше на вратата.
Сега гледаше надолу. В полезрението му се появи ръка, която хвана дръжката на вратата. Видя маншета на синя риза, леко повдигнат и разкриващ малки черни косъмчета. Дълги пръсти. На един от тях имаше пръстен с камък, може би рубин или просто червеникаво стъкълце. Стрелецът се спря на втората възможност — камъкът бе прекалено голям и просташки, за да бъде истински.
Металната врата се отвори и той се озова пред най-странната тоалетна, която бе виждал. Цялата беше от метал.
Краищата на металната врата се разминаха с вратата на морския бряг, през която гледаше Роланд. Той чу шума от затварянето и заключването и. Поредният главозамайващ завой му бе спестен, затова предположи, че човекът, през чиито очи гледаше, е протегнал ръка и е затворил вратата, без да се обръща.