Здрач

Че заради бурята в онзи ден ние не можахме да тръгнем по обратния път, а решихме да останем да нощуваме там, където бяхме. И че направихме лагер, като се дръпнахме от дърветата. И че бурята бушува цяла нощ, и мълниите святкаха направо над главите ни; и че в един войник, скрил се въпреки нареждането под дърво, попадна мълния, и той умря. И че от това голям страх обхвана индианците и останалите войници.

Че на следващия ден времето беше отново ясно и слънцето печеше силно. И че загиналия войник го погребахме по християнския обичай, а брат Хоакин го опя и се помоли за опрощение на греховете му. И че докато се връщахме към мястото, където оставихме каруците и охраната, войниците отново говореха за индианските богове, и за попадналата в другаря им мълния; и за да им попреча да поддържат тези сплетни, аз през цялото време държах двамата водачи при себе си, обаче войниците все пак продължиха да говорят за това.

Че пътя към лагера ние намерихме без затруднения, макар земята да беше набъбнала от дъжда; ала че когато излязохме на онази поляна, където оставихме каруците и охраната, там нямаше жива душа; и че като наредих на всички войници да ни чакат на място, аз със сеньор Васко де Агилар и с двама индианци изследвах и поляната, и пътя, който вървеше от нея в обратна посока. И че не открих нито следи от борба, нито захвърлени вещи, нито оставени знакове, нито дири от колелата на каруците и от конските подкови; и че препуснах по-нататък по пътя, като се надявах да намеря поне някого от отряда или някакви следи, но като яздих половин час, никого не намерих и се върнах.