Здрач

Че прехраната за нас и за войниците, и за водачите стигаше: карахме с нас сушено месо и сухи питки и понякога водачите събираха за нас в гората ядливи плодове, няколко пъти отиваха на лов и ни носеха убити маймуни-ревачи, а на четвъртия ден убиха със стрела елен, чието месо ние справедливо разделихме между войниците, а ловците получиха два пъти повече.

Че на петия ден от пътуването ни, когато отрядът ни спря за почивка, при мене дойде и седна един от водачите, Гаспар Чу, и шепнешком ме попита знам ли аз, защо брат Диего де Ланда ни изпрати в този поход. И че помнейки за предпазливостта, аз отговорих, че ни е наредено да намерим някакви книги и да ги докараме с нас в Мани, а за друго аз не знам. И че Гаспар Чу дълго ме гледа, а после си отиде, и на мене ми се стори тогава, че той ми няма вяра.

Че на другия ден, когато пътувах на опашката на отряда, последен, и следях каруците, към мене се обърна друг водач, мелезът Ернан Гонсалес, и като ме помоли да поизостана, така че другите да не ни чуват, ми съобщи, че в някои области на маите, в частност в Майяпан, Яшун и Тулум, испанските войници горят индианските книги и идоли. И че този Ернан Гонсалес ме попита защо те постъпват така, и дали нямам и аз подобно нареждане. И макар аз и да се досещах сега защо брат Диего де Ланда ни изпрати в този поход, все пак отвърнах на втория водач така, както и на първия, като му казах, че да паля манускрипти и статуи брат Де Ланда не е искал от мене, а само ми нареди да ги докарам цели и невредими в Мани, а защо, на мене не ми е известно.

Че на следващия ден, беседвайки с моите компаньони, сеньорите Де Агилар и Нунес де Балбоа, аз открих, че нашите индиански водачи са питали същото и всеки от тях, ала нито единият, нито другият знаели за целите на нашата експедиция повече от мене; аз пък, като следвах нареждането на брат Де Ланда и се вслушах в гласа на моя ангел хранител, не започнах да им разказвам за своите догадки. И че по-късно се изясни, че моите догадки са били верни само частично, истината се оказа много по-невероятна и мрачна, отколкото смеех да си помисля…“