Здрач

Че затова на следващия ден решихме да оставим каруците с охрана и с един водач на място, като разчистихме наоколо необходимото пространство за отбрана в случай на неочаквано нападение, и като взехме двайсет и пет човека и двама индианци, за да продължим нататък, и да разузнаем местността и да видим скоро ли ще свършат шубраците. И че за място за техния престой бяхме избрали поляна, на която стояха няколко каменни идола, тъй като на нея дърветата бяха редки и работата с разчистването на дърветата беше по-малко. И че на тази поляна под командата на сеньор Херонимо Нунес де Балбоа с каруците останаха десет арбалетчика и трима войни с аркебузи, и двама конни, а също така и индианецът Гаспар Чу, останалите тръгнаха с мене и със сеньор Васко де Агилар.

Че ние се уговорихме да се върнем след три дена или по-рано, а всички те трябваше да ни чакат не по-малко от седмица, след което да се върнат обратно в Мани. И че брат Хоакин, като даде благословията си на оставащите, реши да тръгне заедно с нас. И че като направихме лагера и се сбогувахме с нашите другари, ние поехме на път в утрото на следващия ден.

И че оттогава аз повече никога не видях благородния и юначен сеньор Херонимо Нунес де Балбоа, и никого от останалите с него войници, живи или мъртви.“