Първото семейство

Линейките бяха дошли и откарали оцелелите членове на семейството в болница. Трупът на мисис Дътън все още беше вътре сред гъмжилото. Единственият лекар, който щеше да я види днес, щеше да я нареже още повече.

Униформени и цивилни детективи разпитваха Шон и Мишел три пъти. Двамата даваха подробни и систематични отговори, а описанията им на кошмарните събития от нощта запълваха страниците на полицейските бележници.

Вниманието на Мишел привлякоха два автомобила, които взеха завоя на алеята с поднасяне. Когато мъжете и жените от тях слязоха, тя попита Шон:

— Защо ФБР е тук?

— Не ти ли казах? Тък Дътън е брат на първата дама.

— На първата дама? Джейн Кокс, жената на президента?

Шон само я погледна.

— Значи жената на брат й е убита, а племенницата й е отвлечена?

— Вероятно вановете на журналистите ще се изсипят тук всеки момент — каза той. — И отговорът на всичките им въпроси ще бъде „без коментар“.

— Добре. Пам Дътън е искала да ни наеме. Някаква идея защо?

— Никаква.

Видяха как агентите на ФБР поговориха с полицаите и после влязоха в къщата. След десет минути излязоха пак и се насочиха към Шон и Мишел.

Тя каза:

— Не изглеждат много щастливи, че сме тук.

Наистина не бяха. Още след първите три минути стана ясно колко им е трудно да повярват, че Пам Дътън ги е повикала, без да им каже защо.

Шон обясни за четвърти път.

— Казах вече. Аз съм приятел на семейството. Пам ми се обади и ми каза, че иска да се срещнем. Нямам никаква представа защо. Затова и дойдохме тук тази вечер. За да разберем защо.

— По това време?

— Тя определи часа.

— Щом сте толкова близки, може би имате идея кой би могъл да направи това — обади се един от тях. Беше среден на ръст, със слабо лице, с подплънки на раменете и вечно кисела физиономия. Мишел си помисли, че или го тормози язва, или има нервни черва.

— Ако имах каквато и да била идея, щях да я спомена пред местните ченгета, когато ме попитаха. Някакви отличителни белези на пикапа? Партньорката ми простреля предното стъкло.

— А защо партньорката ти носи оръжие? — попита Киселата физиономия.

Шон бръкна бавно в джоба си и извади служебната си карта. Мишел направи същото, като добави и разрешителното за носене на оръжие.

— Частни детективи?

Киселата физиономия положи усилия това да прозвучи почти като „изнасилвачи на деца“. Върна им картите.

— И бивши агенти на Сикрет Сървис — допълни Мишел. — И двамата.

— Браво на вас — просъска Киселата физиономия и кимна към къщата. — Всъщност Сикрет Сървис може да го отнесе за станалото тук.

— Защо? — попита Шон. — Братята и сестрите ни първата дама не се охраняват, освен ако няма конкретна заплаха. Не е възможно да охраняват всички.