Вторият гроб отляво
- Автор: Джонс Даринда
- Серия: Чарли Дейвидсън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вторият гроб отляво». Краткое содержание книги:
Надпис на тениска, често носена от Шарлот Джийн Дейвидсън, жътвар на души, уникум по рода си
Може братовчедът Хари да се бе отчаял повече. Или да бе станал по-нагъл. Обмислих информацията за Хари и попитах:
— Сещате ли се за още нещо? Нещо, което да обяснява поведението й?
— Не, няма друго — отвърна той и подаде кредитната си карта на Норма. И двете с Куки нямахме с какво да платим допълнителните кафета, още по-малко порциите мучо гранде, и вече кроях план да предложа пантофите зайци в замяна…
— Господин Джейкъбс — казах, придавайки си вид на сериозен човек, — трябва да ви призная нещо. Много съм добра в преценяването на хората и, без да се обиждате, вие премълчавате нещо.
Той започна да хапе долната си устна, вина и разкаяние се излъчваха от порите му. Не чак като „убих жена си и зарових тялото й в задния двор“, а от сорта „знам нещо, ама не ща да го кажа“.
С шумна въздишка наведе глава и я обхвана с ръце.
— Мислех, че тя има връзка.
Бинго.
— Е, това е нещо. Може ли да ми обясните кое ви накара да мислите така?
Твърде изтощен за големи усилия той едва-едва повдигна рамене.
— Просто държанието й. Беше станала толкова отчуждена. Попитах я, а тя се изсмя и каза, че съм единственият мъж в живота й, защото нямала намерение да търпи и друг.
При това положение беше нормално да подозира изневяра, предвид голямата промяна у Мими напоследък.
— О, и една нейна приятелка умря наскоро — добави той след кратък размисъл. Сбърчи вежди, като че се опитваше да си припомни подробности. — Съвсем бях забравил. Мими каза, че е била убита.
— Убита? Как? — попитах аз.
— Съжалявам, не си спомням. — От него се понесе нова вълна на вина.
— Близки ли бяха?
— Тъкмо там е работата. Били са съученички в гимназията, но не са поддържали връзка. Мими не беше споменавала за нея, докато не умря, затова се изненадах, че толкова се разстрои. Беше съкрушена, въпреки че…
— Въпреки че? — подканих го, когато отново се замисли. Тъкмо започваше да става интересно. Не можеше да млъкне точно сега.
— Не знам. Беше затормозена, но не точно защото е загубила приятелката си. Беше различно. — Челюстта му се движеше, докато ровеше в спомените си. — Тогава не му придадох голямо значение, но честно казано, тя не беше изненадана от факта, че приятелката й е била убита. Тогава я попитах дали иска да отиде на погребението, и, боже, какво беше изражението й. Все едно й бях предложил да удави котката на съседите.
Да си призная, това с удавянето на съседската котка не ми помогна много.
— В смисъл, че беше сърдита ли?
Той примигна и се втренчи в мен. За дълго. Достатъчно дълго, че да ме накара да проверя с език дали по горните ми зъби не се е закачило нещо.
— Беше ужасена — каза най-сетне той.
По дяволите, искаше ми се да може да си спомни името на жената. И защо Мими не се е изненадала, че е била убита? Обикновено убийствата силно изненадват хората.
Като стана дума за имена, реших да попитам за това, написано на стената в тоалетната. След като не открих нищо по зъбите си, рекох:
— Мими споменавала ли е Джанел Йорк?
— Това е тя — каза той изненадан. — Това е убитата приятелка на Мими. Откъде знаете?
Не знаех, но това, че той си мислеше, че знам, ме караше да изглеждам добра.
Глава 2
„Не пресичайте протонните потоци! Никога!“1