Вторият гроб отляво
- Автор: Джонс Даринда
- Серия: Чарли Дейвидсън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вторият гроб отляво». Краткое содержание книги:
Надпис на тениска, често носена от Шарлот Джийн Дейвидсън, жътвар на души, уникум по рода си
— Той дори не провери багажника — отбеляза тя.
— Дали си въобразявам — попитах, загледана в изчезващите му стопове, — или това бяха думи на човек, който дебне с лоши намерения?
— Какво си му сторила, по дяволите?
— Аз? — Сложих ръка на гърдите си, за да й покажа колко ме е засегнала. — Защо винаги приемаш, че е по моя вина?
— Защото винаги е така.
— Ще те осведомя, че в гимназията този човек се опита да ме осакати. С колата си.
Куки се обърна към мен с невярващо изражение.
— Някога мислила ли си да се преместиш в друга страна?
— Странното е, че да.
— Багажник. Мъртвец.
Тя се приближи до колата и отключи багажника.
Втурнах се към нея и хлопнах капака, преди умрелият да ме е видял.
— Знаех си — каза тя, като се отдръпна отново от колата. — Има труп в багажника.
Опитах се да й изшъткам, като потупах с показалец устните си и зашепнах силно като пияница в бар за самотници.
— Не е труп. Мъртъв човек е. Има разлика. И ако той разбере, че го виждам, ще започне да ми се пречка и да настоява да разкрия убийството му и какво ли още не.
Внезапно изражението й се промени в обвинително.
— И щеше да ме оставиш да си карам колата с труп в багажника кой знае докога?
— Какво? — изсумтях. — В никакъв случай. Не и за постоянно. Само за няколко дни, докато разбера кой е той.
Тя пристъпи напред, докато не застанахме лице в лице.
— Това е ужасно нередно по хиляди причини.
После се обърна и пое пеша към къщи.
Мътните го взели. Заприпках се след нея, смаяна как една едра, ядосана жена може да измине толкова голямо разстояние за толкова кратко време.
— Куки, не можеш да ходиш пеша до вкъщи. Още е тъмно. И сме на „Сентрал“.
— Предпочитам да срещна десет престъпници в дузина тъмни улички, отколкото да карам онази кола. — Тя посочи назад, без да спира да крачи.
Направих бърза сметка наум и попитах:
— А какво ще кажеш за тъмните паркинги? Или за тъмните безистени? Там също си е страшничко, а?
Тя вървеше напред, решена да продължи възвишената си мисия да се махне от мъртвеца, като се остави да я намушкат за петте долара в задния й джоб. Въпреки че не схващах логиката й, разбирах страха й. Всъщност… не, не го разбирах.
— Куки, около мен постоянно има мъртъвци. Постоянно са в офиса, в приемната, мотаят се около кафеварката. Защо това се превръща в проблем точно сега?
— Точно заради това. Около теб постоянно има мъртъвци. Не около мен. И не в колата ми.
— Тогава май е по-добре да не ти казвам за малкото момче в апартамента ти, а?
Тя се закова стъписана.
— Не. Ясно. Забрави, че съм го споменала — изговорих бързо.
— Има мъртво момче в апартамента ми?
— Не през цялото време.
Тя поклати глава и пак хукна напред, а аз едва я догонвах с пантофите си зайци. С въздишка заключих, че физическото усилие ми идва в повече. Щеше да се наложи по-късно да го компенсирам с торта.
— Не мога да повярвам, че в апартамента ми има мъртво момче, а ти не си ми казала.
— Не исках да те тревожа. Мисля, че си пада по Амбър.
— Боже мой — простена тя.
— Виж — казах, като хванах якето й, за да я накарам да спре, — нека само закараме колата ти вкъщи и ще се справя с това. Не можем да я оставим там. Някой ще я открадне.
Очите й проблеснаха.
— Мислиш ли? Не, почакай. Може би трябва да се върна и да оставя ключовете вътре. Да ги улесня.
— Е, това е хитро.
Тя се отправи към колата си, водена от нова цел. Притеснявах се мъничко. Но поне сега се движеше в правилната посока.
— Ако не броим онзи път, когато правих голото къпане с клуба по шах — подхвърлих леко задъхана, — това беше най-натоварената нощ в живота ми.
Погледнах нагоре замислено, обърках си крачката, залитнах, запазих равновесие и се огледах, сякаш всичко това го бях направила умишлено, преди да кажа:
— Не, връщам си думите назад. Мисля, че най-натоварената нощ в живота ми беше, когато помогнах на баща ми да разреши случая с газовата експлозия, убила трийсет и двама души. А когато случаят беше приключен, всички те искаха да преминат. Едновременно. Всички тези емоции, бушуващи в мен по едно и също време, продължиха цяла нощ.