Тайния дневник на Източната перла

Веднъж зимата беше особено мразовита и един ден открих просяка, който висеше пред портата, замръзнал до желязната ограда. Вкочанената му ръка все още беше протегната за милостиня. Въздухът беше толкова студен, че шараните в езерцето замръзваха, а птиците падаха в полет. Прошка се тревожеше да не би кръвта ми да стане на кристали и ме навличаше с толкова дебели дрехи, че едва се движех. Нощем слагаше в леглото ми нагрети камъни и ме хранеше само с топла храна. За разлика от горкия просяк, ние оцеляхме през онази зима, но оттогава намразих студа и винаги го свързвам със смъртта.

Със синовете на Кавашима — Нобу и Хидео, и техните нови приятели от колежа често се промъквахме тайно в мазето на западното крило, където бяха запасите от саке. Палехме си огън и загрявахме сакето в едно метално канче, а щом заври, му прибавяхме стрит джинджифил. Обичах да усещам как щипе на гърлото ми и цялата ме сгрява отвътре, като изпия само една малка чашка. Открих тайния „саке клуб“ на момчетата благодарение на разузнаването на Ичио, която съвестно шпионираше и ми донасяше всичко. Като разбра, че съм узнала тайната им, Хидео побесня, но после размисли и склони да ме включи в клуба, за да не си спечели опасен враг в мое лице. За да ме приемат за член, трябваше да премина през специален ритуал — тоест да оставя момчетата да докоснат гърдите ми и да пъхнат ръка между бедрата ми. Нобу каза, че ритуалът за посвещаването на момчетата бил по-различен — трябвало да порежат палците си и да смесят кръвта си, но тъй като все пак съм била момиче, не искали да ме подлагат на това. Първия път, когато Хидео пристъпи към мен, той разкопча непохватно ризата ми и сложи изпотените си длани на гърдите ми. Усетих, че трепери от вълнение, но не смееше да ме погледне в очите и затова не можех да споделя мига с него. Един от колежаните, красиво момче с фини черти, каза, че можел да се възползва от услугите на слугинчетата вкъщи винаги когато пожелае, затова не проявявал интерес към мен. Той беше единственият, който не пожела да си поиграе на „опипай китайската принцеса“ — забавлението му се струваше прекалено детинско.